Разузнавачът и дипломат, докторът по история о.з. полк. Димитър Вандов е роден в гр. Славяново, обл. Плевен, през 1927 г. Неговите родители са преселници от Македония. Завършил ВАУ “Г. Димитров” в София - 1949 г., разузнавателната академия на КГБ в Москва - 1958 г., и журналистика в СУ “Св. Кл. Охридски”. В ПГУ-ДС полк. Вандов работи в продължение на 40 години, предимно в Турция - Истанбул и Анкара, а след това във Франция - Париж. Има издадени 5 книги и десетки публикации в нашия и турския печат.
По своята същност и характер има три вида разузнаване: военно, политическо и научно-техническо (НТР). Военното разузнаване у нас датира още от 1908 г., политическото - от 1947 г., а НТР от 1980 г. Полк. Д. Вандов работи изцяло като политически разузнавач и само отчасти по НТР. 
Повечето хора като чуят за тайно разузнаване, си представят екзотични страни и вечери, срещи с красиви хубавици, но тази дейност е много отговорна, секретна, опасна за живота и свързана с редица несгоди, защото нямаш връзка със семейството си, с децата си, с най-близките си приятели. 

Дейността на разузнавачите е много полезна, защото от нея политиците вземат важни решения,

макар тя да остава тайна за много години напред, когато бъдат разсекретени проведените операции или публикувани книги за минал период от тези мероприятия. Често се забравя, че има и такава дейност в разузнаването, като публикуване на книги, която е характерна и похвална и за полк. Вандов. Неговите книги и публикации имат конкретна насоченост и съдържат ценна информация. Някои от тях са написани в Турция и са неразделна част от неговата разузнавателна дейност в южната ни съседка. В книгата “Турция и нейният печат между два преврата (1960- 1971)”, издадена 1978 г., се анализират и оценяват причините, характерът и резултатът от военните преврати на 27 май 1960 г. и 12 март 1971 г. В нея е показан обликът на водещите вестници и журналисти и отношението им към САЩ, НАТО, НРБ, СССР и други страни на Европа. Специално внимание е отделено на турския прогресивен печат и неговите идейни течения. Другата му книга сама говори за себе си и е със заглавие “История на турската журналистика (1831-1971 г.)”, отпечатана през 1984 г., като обхваща период от 140 години. Третата си книга нашият разузнавач е посветил на приятелските съветско-турски отношения и турския печат по времето на Мустафа Кемал Ататюрк, издадена през 2006 г. В нея е документирано, че 

макар и антикомунист, Кемал Ататюрк остава верен на дружбата със СССР, не само заради икономическите интереси на Турция 

с великата руска държава. Той завещава на своите наследници никога да не водят агресивна политика срещу съветския народ. Следващата книга на полк. Д. Вандов, излязла от печат през 2007 г., анализира Главното направление на разузнаването между Турция и България след настъпилите демократични промени през 1989 г. В нея на базата на своя опит авторът обобщава, че преди всичко България следва да не разчита на защитата си от други страни, в т. ч. на ЕС, САЩ и НАТО, а да се погрижи сама за своята независимост, суверенитет и национална сигурност. Изводите си той доказва с редица примери в близката история на НАТО, че не винаги чл. 5 от неговия устав се използва за потърпевшата страна! 


Прием в българското посолство по време на посещението на Т. Живков в Турция. Д. Вандов докладва на посланика Ст. Петров (Анкара, 21 май 1968 г.)

Преди няколко години в последната му книга - “Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция”, се разкрива трудната и отговорна дейност на разузнавачите, които воюват за интересите на своята държава с противника. Без техния доблестен и всеотдаен труд беше невъзможно развитието на НРБ и социалистическото строителство до 1989 г. Благодарение и на дейците на “тихия фронт” нашата страна достигна челни позиции в развитието на електронноизчислителната техника, на ГАПС (гъвкава автоматизирана производствена система - б. ред.) в промишлеността, на запаметяващите дискове, на биоелектрониката, на приложния софтуер на компютърните системи и т.н. Всеки трети електрокар и всеки пети мотокар в света бяха български. 

Но да се върнем на оперативната работа на разузнавачите. В продължение на 15 г. Д. Вандов работи под прикритие в нашите дипломатически мисии в Турция като преводач, културен аташе и консул. През тези години той вербува десетки агенти в полза на страната ни. Повечето от тях са успешни. 

Създателят на българското политическо разузнаване е ген. Христо Боев, с голям опит от съветската страна, лично е участвал в секретни разработки. Непосредствено след Втората световна война следва Студената война, в която се работи особено трудно. 

През периода 1947-1960 г. по линия на емиграцията от 300 емигранти около 70 бяха наши сътрудници 

Въпреки че са минали години, за много от участниците в разузнаването ще се говори с подменени имена и псевдоними. 

Агент “Димо” работи като собственик на голям ресторант, в който се събира българската емиграция, избягала от народната власт. Той не може да ги търпи заради техните злословия по собствения си народ и моли Вандов за силна отрова стрихнин, за да ги избие и избяга от Турция. Вандов предотвратява това негово намерение и скандал. Въпреки това лицето си идва у нас. Отзован е като герой и става активен член на СДС. Агент “Калин”, полковник от БНА, ценен наш разузнавач, вербуван по-късно и от ЦРУ, преминава границата и върши доблестно работата си за нас и за новите си господари от ЦРУ. Агентите “Киров” и “Горан” предотвратяват голям побой между български турци и техни местни в голям ресторант на Босфора в кв. “Бебек”. През тези години Турция става член на НАТО, изграждат се американски военни бази. 

Турските служби за сигурност МИТ (разузнаване) и КРО (контраразузнаване) непрекъснато ни изпращаха провокатори. По време на нелегална среща беше заловен наш разузнавач, 
млад инженер от Хасково, който не издържа на изтезанията и се 

самоуби, преди да успеем да му помогнем 

След него българското разузнаване преживя тежък инцидент. Арестуван беше наш военен разузнавач, с псевдоним Георги Чолаков, с когото Д. Вандов е живял в една квартира. Самият той е бил следен на всяка крачка и от един наш разузнавач, внедрен към МИТ, научава прякора си “Каракаш”. На турски това означава “Черновеждов”.
Този мой кръстник е бил много наблюдателен, защото прякорът ми е точен, спомня си след години Митко. През тези години той има черна къдрава коса и широки тъмни вежди, като стрехи. 


Военният разузнавач полк. Пеньо Пенев в затвора в Невшехир, 1960 г.​​​​​​​

Цели 9 години неговият другар прекарва в турските затвори и едва се движи и оцелява, но никого не издава

Разменен е срещу девет турски шпиони, заловени у нас. Истинското име на този български герой е Пеню Пенев. След възстановяването си написа няколко книги за дейността си и за турските затвори, с пожелания никога човек да не попада там. Най-ценният ни агент информатор е Нора, съпруга на турски зам.-министър в силово министерство. Следват Хасан, офицер от Първа турска армия, на когото помогнахме да си закупи хубава къща, а той ни даваше сведения за дислокацията и въоръжението на тяхната армия в Одрин. 
Рядък късмет Вандов е имал с няколко красиви млади жени с имена Фехми, Фатма и Нора

Двете били акуратни и точни в сведенията си от МИТ, а третата го осведомявала за секретни дейности на НАТО.

“От нея поискахме шифрите, но срещу никакви обещания не прие. Но тъй като беше вече в играта и беше рисковано да проговори, и на нея сме й благодарни, че не издаде никого от нас. След този отказ за шифрите се разделихме като добри познати. Наред с тези добри резидентури попаднахме на капан с един агент на име “Шефкет”, който беше изявил желание доброволно да ни сътрудничи по идейни причини без възнаграждения. Имали сме такива случаи, обявяват се за хора с леви убеждения, но този случай се оказа капан за нас”, разказва полк. Вандов. 

Опитите на турските служби да провокират и арестуват български разузнавачи 

Шефкет се представи за служител от среден мащаб в МИТ и изкушението беше голямо да имаме такъв агент. През този период - 1952- 1960 г., нямаше резидентура и не можехме да направим сигурна и вярна проверка за този човек. Разработихме план за действие под ръководството на ген. Хр. Боев, който в това време беше нелегално в Турция. Благодарение на неговия голям опит и направеното двойно осигуряване чрез знаци на наши хора, участници в операцията, успяхме да се опазим от този капан! 
В противен случай 2-3 български разузнавачи щяха да бъдат арестувани, съдени и да попаднат в затвора. Въпросният Шефкет изчезна от хоризонта, защото и те се провалиха с опита си да ни провокират. След този случай станахме по-внимателни и последваха нови вербовки на агентите Тахир, Енвер, Бюлент и Енфис. С тях проникнахме в структурите на НАТО в Измир и на МИТ в Истанбул!

(Очаквайте Част 2)

Инж. Емил ПАПАЗОВ, д-р по икономика