България остава на първо място в Европейския съюз по дял на личните средства, които гражданите заделят от джоба си за здравни нужди. Българите доплащат рекордните 36% от общите разходи за здравеопазване, докато в останалите държави от ЕС този процент е едва между 16 и 17 на сто. Това сподели пред „Труд news“ здравният икономист Аркади Шарков, позовавайки се на официални данни на Евростат.
Основната причина е ниското публично финансиране, което покрива едва 63% от нуждите на системата. Най-голямото финансово бреме за домакинствата се оказват лекарствата, които съставляват над две трети от личните разходи за здраве.
Държавата у нас покрива едва 23% от стойността на медикаментите, на фона на 59% средно за ЕС. Проблемът се задълбочава от ограничения позитивен лекарствен списък и високата ставка от 20% ДДС върху лекарствените продукти.
Сериозен недостиг на публични средства има и в извънболничната помощ, където държавата поема само 58% от разходите при 77% средно за съюза.
Другото голямо перо за доплащане от страна на пациентите са скъпите медицински консумативи и изделия като стави, стентове и лещи. Здравната каса заплаща само най-евтините модели.
Например, при подмяна на тазобедрена става НЗОК покрива до 750 евро, а високотехнологичните импланти струват между 2000 и 3000 евро, като разликата се поема изцяло от болния. При операции от катаракта касата изобщо не заплаща вътреочните лещи, чиито цени достигат до 2500 евро.
Консумативите за роботизирана хирургия също се доплащат от пациентите на суми между 1500 и 3000 евро. Към тези разходи се добавят таксите за избор на екип при раждане или операция, както и редица нерегламентирани плащания в болниците за ежедневни грижи за лежащо болни.
Здравният министър Катя Ивкова призна за сериозния проблем с доплащането и отбеляза, че хората често остават недоволни, тъй като не са наясно за какво точно дават парите си.
Проучване на Български лекарски съюз (БЛС) потвърждава, че всеки втори българин доплаща за здраве - най-вече за лекарства и прегледи.
От Български лекарски съюз (БЛС) настояват за спешно увеличение от 25% на средствата за здравеопазване и въвеждане на централизирана система за проследяване цените на болничните медикаменти.
Лекарите предупреждават, че 77% от клиничните пътеки в момента са недофинансирани, като най-критично е състоянието при пътеките за рехабилитация, дългосрочни и палиативни грижи.
Според данни на Българска болнична асоциация, разходите на лечебните заведения са скочили средно с 85% за периода 2021–2025 г., а държавното финансиране изостава драстично от пазарната реалност.
