Щрихи към биографията

♦ Режисьорът на сериала “Златният век” Любен Морчев е роден на 11 март 1933 г. в село Леденик, недалече от Велико Търново. Расте в София. През 1955 г. завършва Държавното висше театрално училище, днес НАТФИЗ. В продължение на 50 години работи като режисьор-постановчик в БНТ, както и в редица театри из страната. Труди се и в БНР, режисира любителски колективи. 

♦ През 1960 г. започва педагогическа дейност като асистент във ВИТИЗ. В Театралната академия работи до 1999-а. Съпругата му, Афродита Морчева, е преподавател по френски в Алма матер. Дело на Любен Морчев са филмът на БНТ “Нощ без теб”, сериалът “Момчетата от Златен лъв” и др. 

“Златният век” е заснет през 1984 г. и е част от събитията, с които България ознаменува 1300-годишнината от своето създаване. Съдбата на филма е противоречива и си струва да бъде разказана. В резултат на злостна кампания той е свален от екран. Финалния удар нанася официозът “Работническо дело” с уводна статия на четири колони - “Да няма разминаване с историческата и художествената правда”. 

За голямо съжаление, причината за разгрома на “Златният век” не е изяснена докрай. Любен Морчев е в разцвета на силите си, когато снима сериала. Помагат му авторът на литературния първоизточник Андрей Гуляшки, сценаристите Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов, операторът Крум Крумов, композиторът Кирил Цибулка.

Освен Мариус Донкин, сред актьорите блестят Кирил Янев, Васил Михайлов, Богомил Симеонов, Иван Кондов, Аня Пенчева, Юри Яковлев. С малка роля участва и голямата Невена Коканова. Работата над “Златният век” заварва режисьора на поста ръководител на телевизионния театър, от който Морчев се оттегля, за да се отдаде изцяло на снимките. 

Откриваме Любен Морчев във Франция, където живее със съпругата си, Афродита. 

- Г-н Морчев, бихте ли се върнали към старта на “Златният век”?

- Художественият съвет прие филма, а кинокритичката Маргит Саръиванова го представи със суперлативи. Андрей Гуляшки също го похвали. Ето какво каза той: “Велик момент: става въпрос дали да има България, или да няма България

Тая социална атмосфера е изобразена чрез съдбата на народа”. 

Стоян Михайлов присъства в качеството си на секретар на ЦК на БКП и беше много искрен в оценката си: “Хубав филм сте направили!”. Забележките бяха несъществени - да се съкратят някои сцени и пр. Мнозина се изказаха негативно за Антон Горчев, а той беше великолепен в ролята на попа. На самия художествен съвет се чуха препоръки филмът да бъде показван в чужбина. 

- После какво се случи?

- Един приятел, художник, с когото работех, ми звънна по телефона и каза: “Нещо неприятно. Бъди готов на всичко”. На другия ден в пощенската ни кутия намерих вестник “Транспортен глас”. Не беше ясно кой ми го е изпратил.

Вътре открих статия: “Аз не харесвам филма “Златният век”. Авторът не ми беше познат. На другия ден излезе и вестник “Отечествен фронт” с публикация - подборка от писма на възмутени зрители. Все пак сериалът беше излъчен. Тръгнахме на обсъждания из страната, хората се радваха и пълнеха салоните.

В Пловдив в Дома на учителите направихме обсъждане. Една дама каза: “Аз не съм съгласна с вестник “Работническо дело”, ние вярваме на очите и на ушите си”. И ми показва уводната статия на “Работническо дело”, която клейми филма, защото не възпитавал младежта в комунистически морал. На другия ден обсъжданията спряха. Повика ме генералният директор на телевизията и ме махнаха от поста шеф на Телевизионния театър. 

- Без работа ли останахте?

- Преназначиха ме на възможно най-ниската категория режисьор. Почнаха да четат уводната статия от “Работническо дело” по театрите, в радиото. И на събрание на партийната организация в телевизията. “Защо ме викате, аз не съм партиен член? Направил съм един филм, така го усещам, ако съм сбъркал, значи не го харесвате и толкоз!”, питах аз, но никой не ми обясняваше нищо. 

Над филма падна забрана

Трябваше да отиде на един фестивал в Италия, но това не стана. Десет години пълно мълчание. Чак през 1993-та БНТ го излъчи, а оттогава върви по БНТ поне по веднъж годишно.

- Ханко е герой от “Златният век”, нали?

- Да, обичан герой. Бяхме на почивка със семейството ми. От Трявна пътуваме за Габрово в дъждовен ден. На края на Трявна строяха паметник за деца партизани. Една жена махна да спрем, качихме я. Оказа се, че е залесител. “Правим тревата тук, в неделя ще се открие паметникът”, казва тя. “Та тук е само пръст, каква трева ще поникне за два дни?”, питам аз. “До неделя, ако трябва, тревата ще стане и червена. Нашата бригада се казва “Ханко”, пояснява тя. Спогледахме се с децата, замълчахме, не се разкрихме. Залесителите кръстили бригадата си на името на нашия герой. Оставихме жената в Габрово. 

- Кой играеше Ханко?

- Румян Лазов, талантливо момче, току-що дипломирано във ВИТИЗ. Бяхме завършили снимките и озвучаването, но той така се беше сраснал с екипа, че непрекъснато помагаше. Веднъж го срещам на Орлов мост да чака автобуса. Носи си китарата.

Дойде с мен в монтажното, после отиде да помага в озвучаването. Не го видях повече. Тичат при мен след два часа и казват: “Румян умря”. Получил криза, лекарката, която спешно пристигнала, била без чанта, мислела, че е нещо дребно. Като се връща с чантата, той вече бил издъхнал. Имал сърдечно заболяване, но го е криел. Беше хубавец. Смъртта му потресе всички. 

- С какво си обяснявате забраната над филма?

- Имаше борба между телевизията и киното. Ставаше дума филмът да се предложи за награди, а това будеше завист. 

Подозирам кой е авторът на статията в “Работническо дело”, но не мога да кажа име, без да съм сигурен

Познавам човек, който знае всичко с имена, но не иска да ми каже. Редакторът на филма Камен Русев преживяваше всичко това много тежко. От вестник “Отечествен фронт” преписа имената на възмутените читатели. Където имаше посочен адрес, той изпращаше писмо.

Представя се като редактор на филма и иска обратна връзка, задава въпроси - какво не му е харесало на читателя и пр. Иска среща - да се видят и да поговорят. Всичките писма се връщаха с резолюция - лицето неизвестно. Значи били са измислени.

- “Златният век” е сериал на звезди?

- Събрах актьорите от цяла България - Видин, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас. С Невена Коканова бяхме приятели. Веднъж се срещаме на улицата и тя ме пита: “Няма ли да играя в твоя филм? Абе, дай ми каквото имаш”. Не можех да й откажа, бях я снимал в “Лодка в гората”. И с Любо, мъжа й, бяхме приятели. Беше слушател в нашия клас, но слушателите при Боян Дановски бяха все едно редовни студенти. Аня Пенчева играеше любима на Симеон, която той случайно среща. 

В “Отечествен фронт” читателите се възмущаваха как може Симеон да се занимава с жени! 

А той има в началото на филма една невинна среща и още една любов! 

- Къде снимахте?

- Из цяла България. В Киноцентъра, на Рила, в метоха на Рилския манастир, във Видин, на Бачковския манастир и край Балчик. В моето родно село Леденик - точно до моята родна къща. Над Балчик имаше едно село, където намерихме каменни къщи, направо в скалите. В Балкана над Панагюрище, пак в едно изоставено село, заснехме интересни кадри. 

- Поддържахте ли през годините връзка с Мариус Донкин, който играе Симеон в “Златният век”?

- Да. Той много сериозно се готвеше за ролята. Идваше и у дома да обсъждаме персонажа. Георги Георгиев-Гец го каних за бащата на Симеон, а той искаше да играе Карач - ролята на Васил Михайлов. Междувременно обещах на Кирил Янев ролята на бащата на Симеон. Имаше и актьори, които за първи път се явяват на екрана - приятелят на Ханко например, бях го намерил в Търговище. 

- В БНТ работихте ли с Иван Славков?

- Той се разбираше с всички, които си гледаха работата. И ги подкрепяше. Махнаха Иван Славков, назначиха Стефан Тихчев. Точно тогава мина художественият съвет за “Златният век”. И Тихчев ме поздрави за филма. А после дойде разгромът. Подгониха Стоян Михайлов, извадиха го от Политбюро. 

Значи има и политически момент в тая работа 

- Кой е най-милият ви спомен от “Златният век”?

- Хората разбраха какво съм искал да внуша, дори един докер във Видин си кръсти детето Ханко. 

Актьорът Мариус Донкин: Щастлив съм, че участвах във филма на Любен Морчев 

Мариус Донкин е звездата в нашумелия български сериал от началото на 80-те “Златният век”. Той влиза в ролята на цар Симеон Велики. 

За мен беше удоволствие да се снимам в главната роля в сериала “Златният век” под режисурата на Любен Морчев, разказва Мариус Донкин, превъзходен актьор, дългогодишен директор на Народния театър “Иван Вазов”. 

Помня в детайли подготовката, снимачния период, срещите с колегите от “Златният век”, продължава своя разказ Мариус Донкин. - Работата бе много интересна. Нищо не подсказваше, че Румян Лазов има тежко заболяване, защото той се раздаваше от цялото си сърце. Жалко, че си отиде толкова млад. С Любен Морчев и съпругата му, Афродита Морчева, останахме добри приятели през годините. Ще се радвам да се видим в София, когато си дойдат от Франция. И ще ги поканя да видят “Господин Ибрахим и цветята на Корана”.

В момента Донкин се изявява в Сити Марк арт център в столицата в моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” по бестселъра на Ерик Еманюел Шмит. Става дума за разказ за най-важните уроци за живота и смъртта, които научаваме, когато най-малко очакваме. 

Нели ЖЕКОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук