Тази история започна с обява от кмета на Рибново, която гласи: 

“За всички приятели от България и по света, за всички любители на рибанските традиционни годежи, сватби, носии младите двойки, които плануват своите годежи и сватби, ви канят да се насладите на тяхното тържество... Заповядайте да усетите магията на Шарената приказка - Рибново, на уникалните носии, гостоприемството на хората, на Рибанската сватба и ,,Гелината”, с нейния чеиз, която е единствена по рода си!” 

Аз отдавна се каня да опозная, доколкото това е възможно, този край. А за Рибанските сватби знам, че са етнографски бисер, единствен по рода си съхранен в България. Тук годежите и венчавките се вдигат само през зимните месеци, когато работата на полето е свършена, реколтата е прибрана, а мъжете са се върнали от гурбет. 

Традицията повелява да празнува цяло село...

И ето че съм на път! На 14 и 15 януари ще се женят Фатме Лоланова и Джемал Киселов. Отсядам в с. Ковачевица, в къщата за гости на Юрдана и Симеон - “Кануш войвода”. В резервацията ми пише, че е само на 6 км от Рибново. Вездесъщата вселена бди над мен, защото, ако не бяха тези хора, нямам представа как щеше да се развие моето пътуване. Мостът над реката е паднал, така че прекият път до заветната цел е отрязан. 

Пътят за с. Рибново се вие по западния склон на Родопа планина, нагоре-надолу с безброй завои, на места толкова остри, че имаш чувството, че си се озовал на същото място, където си бил преди малко. 

Внимавам много, защото пейзажът омайва с дивните си картини, причудливи скали, сякаш запечатали сътворението на света, които се редуват с поляни и гори. Тук-таме край пътя изскачат огромни каракачански кучета, а платното е осеяно с камъни, отронили се от склоновете. Погледнеш ли на запад, те срещат заснежените зъбери на Пирин, долу в долината се вие р. Места. 

Отбелязвам си, че трябва да си сложа табелка на задното стъкло на колата “Внимание! Фотограф в колата - спира внезапно”.

Родопа планина, напоена с дъх на билки, легенди, сълзи и история, е прегърнала в пазвата си десетки помашки и християнски селца и махали, които сякаш изникват от нищото между хълмове, чукари и възвишения. Е, най-сетне съм тук, след като няколко пъти обърках пътя. Ще кажете - има навигатор, има, да, но не и сигнал на телефона. Слава на Бога, че селата са живи и все се намира кой да те упъти. Повечето са помашки, жителите изповядват ислям... И са невероятно мили хора.

На път за Рибново се отбивам в с. Скребатно 

Там традиционните помашки сватби са останали в миналото, но все пак самодейната група в читалището съхранява автентичния обреден ритуал от отколешни времена...

“Я съм била последната булка Гелина тука в Скребатно, преди 52 години, хвали се Фикра Кескинева. - Я сам от Осиково, но тука съм женена”. Питам я познаваше ли го любимия, а тя се усмихва: Е, как нема, той додеше дома, да работи на полето, харесахме се и решихме. 

Питам Фикра как се е чувствала като булка “Яз бях малка, как нищо не чувствах, бях на 17 години. Чудя се защо съм се съгласила да се ожена. Такиз са били времената. Дойдоа свекъра и свекървата първо на главеж (годеж) искаха ме, а татко и мама ме дадоха. Сгодиа ме и тогаз решиа за сватбата. Я не съм искала, ама напраиа ме и дойдох.

Първо нашите си ми напраиха два дена сватба в нашето село Осиково. После свекъра и свекървата още два дена в Скребатно и така. С тъпане и зурли, тогаа немаше таквиз музики като сега. Три деца имаме, шест внучета и седем правнучета”, хвали се с потомците си Фикра. Питам другите жени защо не са били гелини и те хвърлят яснота по въпроса.

Младоженецът води хорото

“През 1968 г. комунистите забраниа сватбените ритуали на мюсюлманите, наше село беше смесено с християни. То, тогава и на българите не даваха в черквите да влизат... 

После ни прекръстиха, намесва се Адвия. Дойде у нас кмета на селото с двама мюсюлмани, и те партийци, татко беше още на работа, той работеше в пощата. Аз бях маленка, започнаха да ме разпитват какво име съм си избрала. Дойде си татко, а те му викат: “айде, дошли сме ти на гости да ни черпиш, трябва да сменим имената на децата”.

Той беше много серт и им казва: “Аз просяци не връщам”. Майка ми още не се беше върнала от жътва, тук минаваха и събираха жените от вкъщи и ги караха на полето на ТКЗС-то. Татко им каза, че ще я чака заедно да решат и така... Заплашиха го - до утре да си им избрал имена - и му дадоха списък. Брат ми от Исмет го кръстиха Искрен, малкият ми брат от Мехмед стана Трендафил, татко от Реджеп - Камен, а аз от Адвия - Искра.

Да, ама не си го харесах и после ми го смениха на Анна. Дъщеря ми се роди 1989 г. на 18 декември, исках да я нарека на мама - Фатма, и свекърва ми също. Ама в болницата казаха - не може. Докторът ме посъветва - кръсти я някак временно, през февруари ще разрешат нашите имена и ще я наречеш Фатма. Аз нямах 8 г. деца и реших да я нарека Радостина. Сега си е Фатма, ожени се в Сандански, зет ни е християнин, имат две дечица, имат бизнес, да са ни живи и здрави, разбират се... Днес хората по-добре ги приемат тези неща, но в с. Рибново са само мюсюлмани, с християни там не се мешат”, пояснява тя.

Жените от певческата група “Гусла”, с ръководител Емилия Куйдичиева, ще приготвят Гелината (булката) за свещения ритуал, който е вододелът между свободния живот на момата и отговорностите да бъде майка и съпруга. Ритуалното облекло е червено диминие (шалвари), везана риза, изпъстрена с цветя, избродирана антерийка (елече) и скутник или фута, както тук наричат престилката.

Косата се събира в кондак - тънка плетена мрежа, върху която се връзва кърпата. Гелината се полага на земята, на тъкана от свекървата шарена черга, две жени, обикновено са най-близките, я облепят с мъниста и пайети. През цялото време другите жени пеят над главата на годеницата и наричат бъдещето й за здраве, късмет, богатство, разбирателство и здрави деца...

Поемам към Рибново в уречения ден, където съвсем наистина Джемал и Фатме ще се свържат в свещен съюз. Къщите на два-три ката са накацали по склоновете на Дъбраш, наоколо щъкат дечурлига, момичета в пъстри везани носии и момчета в елегантни, съвременни костюми изпълват с глъч уличките. От цедилките на гърбовете на младите майки надничат любопитните очи на новородени бебета. На площадчето група мъже обсъжда нещо много оживено.

Тук на приоданците (неместните като мен) се дава път. Направо не мога да повярвам, пътните знаци не важат, видят ли жена на волана, еле със софийски номер, тя е с предимство. Между другото, много скоро ще разбера, че тук традициите на патриархалното семейство не са отживелица, думата на родителите е закон. И не на последно място, противно на вмененото ни схващане, че жените са поставени в подчинение, сред изповядващите ислям старите рибенки се радват на почит и уважение.

Нещо повече, което на предубедените ще прозвучи странно, но тук сякаш цари матриархат, а мнението на свекървата е най-важно. 

В това родопско село миналото се среща с бъдещето, а миграция към големите градове почти няма

От читалището се носи музика, а на площада се вие сватбено хоро, сякаш цяло село се е хванало на него. Тръгвайки натам, не знаех, че ще попадна на сцена като от “Хиляда и една нощ”, където принцът и принцесата се женят, а поданиците три дена яли, пили и се веселили. 

Тук още като се роди момиче, майка му започва да събира чеиз, ако отрочето е момче, семейството му трябва да подсигури дом за бъдещото му семейство. Сватбата е свещен обряд, но все пак в днешно време браковете не са уредени от родителите. Младите сами решават. Но традицията си е традиция. Седмица преди големия ден мъжете вдигат скелета пред къщата на булката. 

Там в първия ден от сватбата семейството на булката изнася целия чеиз, събиран с години

Празненството е в разгара си, в читалището семейството на момчето дава обяд, поканено е цяло село, музиката гърми, а около масите се вие хоро. Начело е Джемал, а до него любимата му Фатме. Двамата са усмихнати, блестящи, весели и не спират да танцуват с часове. Традицията повелява водещите на хорото да са само най-близките роднини, братя, сестри, братовчедки, лели, чичовци, а такива бол. 

В първия момент не мога да различа свекървата, която е главно действащо лице, но бързо разбирам ролята на свекъра Реджеб, бащата на Джемал. Той непрекъснато кани хората да се хранят и да се веселят - който се е нахранил, се хваща на хорото, масите бързо се разчистват, а на трапезата сядат следващите гости. Пъргаво се провира край масите и хорото и дава нареждания.

Грабва ме за ръката, докато снимам, и с нетърпящ възражение глас ми нарежда да сядам на масата, махва с ръка и до мен се появяват две жени с огромни табли, отрупани с храна. Няма мърдане, би било неуважение да откажеш храна, тъкмо реших, че съм приключила, когато той отново щракна с пръсти и пред мен се появи торта...

Хорото се вие, а наоколо лелите на булката зорко следят всичко да е наред, усмихнати ме канят да разгледам чеиза на Фатме... Час по-късно съм пред дома на булката. 

Малко е да се каже, че гледката е смайваща. 100 метра от улицата са се превърнали в своеобразна изложба. Най-отгоре на скелето са изнесени на показ официални одежди. Първите два тоалета са дар от свекървата, плюшени червени шалвари с пришити безброй блестящи камъни по тях. 

Невероятно красиви ръчно везани ризи, шамии, изпълнени с багри, изкусно вплетени в носиите бродерии, везани чорапи, обсипани с цветя...

На улицата пък е подредено обзавеждането за бъдещото семейство - дивани, спални, хладилник, телевизор, печка и пералня, кухненски мебели с подредени във витрините кристални чаши, тенджери, тигани, посуда, одеяла, завивки, сатенирани и бродирани чаршафи, възглавници, персийски килими, и не на последно място, всичко необходимо за бъдещите деца на двойката: креватче, дрешки, одеялца, бебешка количка, и на закачалка пред спалнята дори висят комплектчета за изписване на новородено, съответно за момиче и за момче... 

Стотици жени от Рибново, а и от околните села и махали се стичат да одумат чеиза. Всички се разотиват, а щом притъмнее, ще бъде изпълнен и специалният ритуал по къносването на гелината. В него участват само жени. 

Булката се къпе, варят къна и с нея боядисват ноктите и първата фаланга на пръстите на ръцете на момичето. Следва голямото хоро, придружено от звуците на тъпани и зурли... 

Голямото събитие предстои, на следващия ден ще бъде изпълнен същинският сватбен ритуал, за ролята на свекървата, родителите деверите, сестрите ще ви разкажем в следващия брой на вестника...

Текст и снимки Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук