Ловци на затъмнения – така наричат хора като астро-фотографа Ганчо Ганчев, който разказа пред "Телеграф" за заниманието си. Той кръстосва цял свят в търсене на най-добрия кадър на небесната сватба между Слънцето и Луната.

Ганчев е роден през 1988 година в София. Завършва астрономия и астрофизика в Марсилия, Франция, и в София. С космическа фотография се занимава от 2000 г.

- Г-н Ганчев, на 2 октомври мина последното за 2024 година затъмнение, което бе слънчево. Какво беше характерно за него?

- Слънчевото затъмнение бе пръстеновидно. При него дискът на Луната не успя да покрие изцяло Слънцето, защото, движейки се по своята орбита, тя се намираше на по-далечна дистанция от нас. През 1999 г. над България имахме пълно слънчево затъмнение и всички помним как тогава Луната покри изцяло Слънцето и настана мрак насред деня.

- От кои точки можеше да се наблюдава сега явлението?

- Частичното слънчево затъмнение от 8 април, което аз снимах, се наблюдаваше само от САЩ и Канада. За разлика от него сега октомврийското бе достъпно от много малко места на Земята, главно в Тихия океан. Една от териториите, над които мина, бе Великденският остров. Имам приятели там и още преди години, когато се запознахме, ги посъветвах как най-добре да го наблюдават.

- Какво ги посъветвахте?

- За разлика от пълното слънчево затъмнение пръстеновидното може да се наблюдава само с очила и филтри, в противен случай човек рискува да увреди очите си. Друг начин за наблюдение е чрез метода на прожекция.

През бинокъл или някакъв друг малък отвор се прожектират лъчите от Слънцето върху бял лист хартия. Така човек много лесно и сигурно (особено за децата) може да проследи различните фази на събитието.

Много интересно е, че слънчевите затъмнения променят атмосферните условия – появяват се температурни инверсии между повърхността и небето, а температурата на въздуха пада с 10-12 градуса.

Това рязко вдига скоростта на вятъра и получаваме усещането все едно към нас се задава внезапна буря. Доста любопитно също така е да сме сред природата в този момент. Животните и птиците например мислят, че става нощ и отиват да си лягат.

- Тази реакция наистина е удивителна?!

- Знаем, че те имат по-голяма чувствителност от нас, хората, на атмосферно налягане, на светимост. А птиците се ориентират и по магнитното поле на Земята.

- Хиляди астрофотографи-ловци на затъмнения чакат тези събития, в какво се изразява подготовката?

- Има компютърни симулации, които могат с много голяма точност да предвидят откъде ще мине затъмнението, кога и колко време ще трае, колко ще е високо в небето. И вече като имаме тази информация, ние започваме подготовката няколко години по-рано. Целта е да бъдем в точния момент на правилното място с нашата техника.

Самото явление може да трае броени секунди, една минута, а може и десетки минути. Вече имаме и модерни програмируеми апарати, които само трябва да пуснем в точния момент и да им въведем необходимите GPS координати. Самото заснемане се тества няколко пъти на сухо на някое друго място.

Винаги трябва да носим два апарата, ако единият се развали, две батерии, кабели, стативи. Фокусирането също е много важно, тъй като не може да се прави автоматично.

Иначе самата логистика, както споменах, се планира години напред – билети за самолет, избор на точното място - дали ще бъде горе в планината или на брега на морето. Следи се и прогнозата за времето. A когато настъпи затъмнението, човек може да бъде още на кораб или на самолет.

- Как протича ловът на затъмнение с въздушен транспорт?

- Всяка година има специално организирани полети, като местата свършат много бързо. Така беше и тази година.

Още от 60-те години на миналия век са правени експерименти да се следи пътят на сянката със самолет. Е, тя е доста по-бърза, тъй като се движи с над 2-3 хиляди км в час. Така в един момент затъмнението застига самолета и хората наблюдават доста ясно големия черен диск. Горе атмосферата е доста по-чиста и гледката е по-добра.

Докато на земята може да се случи времето да е облачно и всички приготовления и усилия да се окажат напразни. Това е и най-големият риск за ловците на затъмнения - времето да е облачно.

- Вие пътувахте до САЩ за затъмнението през април. Опишете атмосферата, имаше ли люта битка за най-изгодните позиции?

- И да, и не. Причината бе, че в последния момент прогнозата за времето се промени и хората съответно промениха резервациите си. Иначе къмпингите и хотелите бяха заети още година по-рано. Очакваше се милиони да дойдат и с колите си. Ние предварително бяхме набелязали десетина места на картата и по-рано ги обиколихме, за да видим къде да разположим техниката си.

Важно беше да установим и дали може да се паркира в съответния район, защото, както знаете, в САЩ има доста частна собственост и бързо може да ви изгонят. За щастие имахме късмет и с мястото, и с времето. На север имаше по-голям риск от лоша прогноза с облаци и затова решихме да се установим в южните щати.

Разположихме обективите си на около 200 км северозападно от град Остин, щата Тексас. Затъмнението започна от Мексико, мина нагоре към Тенеси и Ню Йорк. През 2017 година пак организирахме такава експедиция в Америка, като подготовката за нея започна две години по-рано.

Тогава следяхме не само статистики за времето, но и прогнози за сезонния трафик. Когато сме в големите градове, винаги има риск да попаднем в многочасово задръстване и да пропуснем момента.

- Парадоксално е, че затъмнението всъщност осветлява някои от тайните на Слънцето. Какво по-точно наблюдават учените в тези мигове?

- Ние имаме т. нар. система коронограф. Слагаме един малък диск пред телескопа, камерата или космическия апарат, за да закрием по-ярката част на слънцето. Идеята е да видим т. нар. хромосфера – атмосферата на Слънцето. Там се виждат изригванията, протоберансите и вече по-далечните части – короната.

А по време на слънчево затъмнение Луната играе ролята на естествен коронограф. Тогава дори с невъоръжено око може да видим соларната корона с нейната динамика, магнитни силови линии, спускащи се от двата полюса.

- Слънчевата активност е доста висока в последните години, което се изразява в повече изригвания и съответно геомагнитни бурии. Какво се случва с нашата звезда, иде ли апокалипсис, се питат доста хора?

- Нищо особено не се случва и няма да се случи в идните 5 млн. години. Просто сега минахме максимума на 11-годишния слънчев цикъл. А магнитният цикъл там, където са полюсите и силовите линии, е 22 години. Просто предишният максимум малко се забави и тогава нямаше много петна по Слънцето. А сега пък има малко повече петна, откъдето идва и по-високата активност.

Когато има изригване, насочено срещу Земята, то пристига с 3-4 дни закъснение. Атмосферата и магнитното поле на Земята в повечето случаи ни предпазват ефективно. Слънчевият вятър и тези заредени частици, които преминават през Северния и Южния полюс на планетата, ги виждаме като сияния в небето.

Много рядко се случва някое изригване хем да е насочено към планетата ни, хем да достигне до най-опасната степен.

- Тази година обаче сякаш зачестиха по-мощните изригвания, което особено метеочувствителните хора усещаха с мигренозни болки, флуктуация на кръвното налягане.

- Не зная доколко има общо това. Ние боравим само със статистика. Не можем да предвидим изригванията, ситуацията със земетресенията стои по същия начин. Разликата тук е, че при наблюдение на слънцето в точния момент можем да кажем за силата на бурята и да предупредим за опасност за спътниците в орбита или за астронавтите в Международната космическа станция (МКС).

- От толкова взиране в небето нещо по-необичайно като НЛО заснемали ли сте?

- НЛО все още е недоказан феномен, т.е. не знаем дали съществува. Иначе обикновено някой сателит или изгарящ в атмосферата метеор се случва да попаднат в кадър. Например сателитите на “Спейс Екс“ (SpaceX) са по-интересни. Пускат ги по няколко десетки и стотици и в началото се виждат като влакче.

Преди НАСА да преустанови полетите със совалките си, съм виждал една как гони МКС, за да се скачат. Но за мен затъмненията и по-специално слънчевите са най-впечатляващи. Тогава в черната дупка, отворила се сякаш в небето, можем да видим дори изригванията на Слънцето, които през останалото време остават невидими за нас.

- Различни народи са изградили различен тип табута и суеверия за затъмненията, може ли да споделите някои по-интересни от тях? Например аз съм чувал, че гледането на т. нар. космически сенки носи нещастие?

- Да, и в нашите модерни времена има редица такива вярвания. Едни индиански племена, които срещнахме между Аризона и Ню Мексико, по цял ден не излизаха от домовете си. Разбрахме, че те нямат право да гледат затъмненото слънце. В техните градчета тогава не работеше нищо.

В исторически план има сведения още преди Христа за битки, които са спирали при такива небесни феномени, а народите са се помирявали, защото разчитали в това знак, че боговете са им ядосани. В Индия пък било на късмет да се сеят семена по време на затъмнение. В Китай са мислили, че драконът изяжда Слънцето, а след това го изплюва.

На Великденския остров, където има политеизъм, си имат специфични имена на небесните обекти, за океана и за природата. Доста интересна е културата на аборигените в Австралия. В техните пещери са намерени рисунки на затъмнения на може би 10 000 години. На практика астрономията и наблюденията на небето са едни от най-старите занимания.

Христофор Колумб се е възползвал от по-модерните знания на Европа, като предрекъл едно затъмнение пред индианци на островите и поради тази причина там са го мислили едва ли не за бог. Въобще историите са много интересни, но е факт, че до ден днешен в някои градове в САЩ и Канада забраняват на децата да гледат затъмненията. Затварят прозорци, спускат се пердета, защото се вярва, че в противен случай нещо лошо ще им се случи.

- Според астрологията около затъмненията (до 6 месеца след настъпването им) се случват определени знакови събития, например смърт на кралски особи, войни. След подобно затъмнение на 30 април 2022 почина най-дълго управлявалият монарх, кралица Елизабет II. Вие като астроном как гледате на подобен род теории?

- Всякакви събития могат да се обясняват с тези космически феномени. От гледна точка на науката имаме между две и четири затъмнения на година, две слънчеви и две лунни. Лунното покрива по-голяма повърхност и повече хора могат да го видят. Докато слънчевото очертава една тясна линия от няколко десетки километра.

Затова и много хора специално пътуват понякога и до доста екзотични места само за да го наблюдават или заснемат. Нашите очи постепенно се адаптират към мрака и не ни се струва, че е толкова тъмно наоколо, докато на снимките после се вижда, че усещането ни е доста субективно.

- Казвате, че години наред се готвите за тези събития, сега какво следва за вас?

- Най-лесното, достъпно и скорошно пълно слънчево затъмнение ще бъде през 2026 година. То ще може да се наблюдава на залез ниско на хоризонта между 16 и 17 часа (на 12 август) между Исландия и Испания.

- Кои астрономически събития можем да отличим до края на 2024 г.?

- Можем да наблюдаваме Юпитер и Марс малко по-късно вечерта (след 23 ч.) на източния хоризонт. Луната след две седмици ще бъде малко по-голяма и ще застане близко до тези две планети. Интересни съзвездия като Орион се виждат на южния хоризонт, там е и купът Плеяди. Сега очакваме една доста интересна и ярка комета. Тя в момента се вижда в Южното полукълбо.

В ранните зори в някои от следващите седмици ще имаме шанс да я видим и от България. Имаме още метеорни потоци - в края на ноември са Леонидите, а към 13-14 декември са Геминидите.

- А от България кога ще можем да видим отново затъмнение като магическото от 1999 г.?

- Пълно слънчево затъмнение, при което Луната да закрие напълно диска на Слънцето, ще имаме шанса да наблюдаваме чак през 2081 година. А дотогава, който желае да го зърне, ще трябва да пътешества.