Недоволство на родители по повод новото меню на децата в детските градини. Промените трябва да влязат в сила от следващата учебна година. Според много родители обаче липсват механизми за контрол на храната, както и разнообразие за деца със специален режим на хранене, съобщава Нова телевизия.

От следващата година изцяло се забраняват пържените храни, които досега бяха позволени два пъти седмично. Месото и рибата не трябва да са замразени, а прясно охладени. Намалява се консумацията на захар и сол и се увеличава приемът на мляко.

Много родители обаче твърдят, че въпреки здравословното меню няма достатъчно контрол на качеството и произхода на продуктите.

Като настояща майка на едно дете и бъдеща на второ Екатерина от години се бори за по-здравословно меню в детските градини и училищата. За целта създава фондацията „За храната", която инициира промените в досегашната наредба. Но не е доволна от резултата

„Отново се набляга сутрин, обед и вечер всеки ден на много тестени храни”, смята Екатерина.

А това било за сметка на приема на плодове и зеленчуци.

„Там е заложено да са три пъти седмично, което е крайно недостатъчно. Не е заложено какво качество да бъдат. Трябва да са екстра или първо, за да сме сигурни, че децата ни ги харесват. Никой няма да яде развален плод”, обяснява Екатерина.

Родителите настояват да се въведе и гаранция за качеството на охладените меса и риба. Сред предложенията им е и да се дават и други видове мляко освен краве. От Българското вегетарианско общество пък искат децата да имат право на избор да не консумират месо всеки ден, както е заложено в наредбата.

„Ние живеем в 21-ви век и всеки има право на избор как да се храни, как да живее, съответно как да отглежда децата си”, коментира Яна Данаилова, Българско вегетарианско общество.

От Центъра по обществено здраве обаче са категорични, че месото няма как да бъде изключено.

„Считаме, че е недопустимо децата да бъдат поставяни на вегетарианска и особено веганска диета. Те трябва да се хранят с това меню, което е изчислено и отговаря на всички изисквания за балансирано хранене”, заяви доц. д-р Лалка Рангелова, Национален център по обществено здраве и анализи.

От личен опит Яна твърди, че децата с алергии към определени храни също нямат алтернативно меню.

„Ако детето има непоносимост към глутен, а следобедната закуска е филия с нещо си, то няма как да бъде нахранено и ще остане гладно. Такъв е и случаят с моите деца”, обяснява Яна Данаилова.  

В наредбата са разписани и нови правила за родителите - те вече ще са длъжни да предоставят медицински документ за наличие на специални хранителни нужди. 

„Детето трябва да бъде с поставена диагноза, а не просто по желанието на майката да се изключват една или друга група храни”, обясни доц. д-р Лалка Рангелова.

След общественото обсъждане на промените предстои и изготвянето на нов рецептурник.