Както знаете, обществено-политическата обстановка беше такава, че всички оценки, които може да даваме 4 години по-късно, има историческа или друг вид призма. Това не бяха леки години. В личен план това бе началото на доста тежък период в живота ми. Това каза бившият главен секретар на Министерски съвет и единствен обвиняем по аферата „Костинброд” Росен Желязков в ефира на bTV.
 „В началото на процеса казах, че уважавам обвинителната теза, защото само в състезание пред съда може да се докаже правотата на едно или друго твърдение. А в края на процеса казах, че воден от институционалното си мислене, като човек работил дълги години в администрациите, аз не мога да хвърля никаква сянка на съмнение върху органите и институциите, които са призвани да правораздават. Всичко друго е въпрос на политически оценки и метафорично притопляне на събития”, каза още Росен Желязков.
 
По думите му, в публичното пространство има повече факти по това дело, отколкото са те в действителност.
 
Желязков също каза, че не очаква извинение от никой за делото. „Всеки, който е решил да се занимава с обществена и публична дейност, трябва да знае, че степента на носенето на грижа е такава, че трябва да се допуска и носенето на определена отговорност за действие или бездействие”, поясни той.
 
Желязков призна, че след въпросния случай и други перипетии в живота му, той е развил чувство за смирение. Това означава бягане от егото, търсене на реванш.
 
Той призна, че не се сърди и на омбудсмана Мая Манолова. На главния прокурор Сотир Цацаров той би казал, че има „уважение и респект към него”. Желязков разкри още, че не изпитва лоши чувства и спрямо Роман Василев, дори наскоро се срещнали в сладкарница и се поздравили. Това са институции, които са призвани да опазват обществения ред, и тук не се влага никакъв личен елемент, добави той.  
 
Като председател на държавната агенцията за електронно управление, Желязков отчете, че електронното управление неминуемо ще се случи, защото се намираме на прага на четвърта индустриална революция. Вече е наложен ясен контрол върху бюджета на всички разходи на администрацията за информационни и комуникационни технологии. Прилага се сериозен контрол и върху проектните предложения.