Той се засмя и ми отговори, бъдете като рускините. Те кацат и веднага знаят кое и как да намерят.

И няма какво да се чудим защо най-известните или богати хора по света поголовно се женят за рускини. При това рускините ги откриват и ги „хващат” в прегръдките си. Те просто имат имперско мислене. Но и сериозно образовани са.

Моя приятелка, която вече се пенсионира в Щатите, също захвана темата за рускините.

- Не можеш да си представиш колко са наясно и не пропускат да получат всичко, за което имат право.

Мария Ангелова е една общителна пловдивчанка, която замина за Щатите в деветдесетте години и вече е тяхна пенсионерка. Филолог по образование, казва, че образованието у нас е на по-добро ниво, отколкото там. Тя е работила в Щатите като бейби-ситър, докато идва времето за пенсиониране.

- В Щатите отношението към пенсионерите е изключително грижливо. Трябва да си призная, че пенсионерите живеят спокойно и добре. Най-голяма е грижата за възрастните, а към младите са строги и от тях се иска да работят. Не се уважават неработещите.

Често от рускините научавам много от полагащите ми се неща. Например, не знаех, че всеки понеделник, ако съм си изразходвала хранителните запаси от първа необходимост като: брашно, олио, ориз, захар, има пункт където отиваш и получаваш безплатно тези стоки. Всички мои съседки, рускини доведоха бързо майките си от Русия, осигуряваха ги за пенсия от своите заплати и сега майките им са също пълноправни пенсионерки в Щатите. Дадоха им квартири, както дадоха и на мен. Рускините отиват да живеят при майките си, а своите жилища дават под наем. Много са практични.

Щом се пенсионирах, дадоха ми в един блок специално за пенсионери, малък апартамент от кухня, хол и спалня. Наемът е символичен. Парното ми е без пари. През студените дни ходя по тишъртка, вкъщи става 40 градуса. Като гледам как при вас живеят старите хора, жал ми е. Студуват заради високата цена на парното. Всекидневни икономии. Жива мъка!

Тук пенсионерите имаме безплатни карти за транспорт. Често ни уреждат пътувания с минимално заплащане, понякога по три дни със закуска и вечеря. Има и салони за танцуване, където дамите влизат без пари.

Ние, българките, сме къде по-смотани. Не можем да се мерим с организацията и осведомеността на рускините. Те никога не пропускат това, което им се дава като пенсионна привилегия.

Винаги, без изключение, имаме по няколко пъти в годината допълнителни пари към пенсията по разни поводи. Било то Нова година, честване на Щатски празници, Великден и т.н. Тук постоянно ни дават и ваучери за намаление при покупки в определени магазини. Богатите постоянно правят благотворителни базари в големите търговски вериги.

Българите сме най-загубените емигранти. Научаваме нещата чрез рускините. Тук няма да те оставят да гладуваш или да делиш пет лева седмица преди следващата пенсия.

У нас не уважават възрастните. Викат им с насмешка „Пенсиите”. В Щатите е обратното. Ако пенсионерът се чувства добре и иска да работи, никой не му пречи да си намери работа. Но ако иска да се разхожда и да си е пенсионер, има всички удобства.

С най-малки пенсии пътуването в градски транспорт е също безплатно за „пенсиите”.

Ще ви опища накратко как аз стигнах до пенсия в Съединените американски щати.

Казах си, каквото тук, това и там. Ама поне пенсията ще ми е тройна. Заминах смело, макар да бях минала 40 години, а и езика не го знаех добре. Беше зор в началото. Станах бейби-ситър - гледачка на бебета. Родителите им ме осигуряваха за пенсия, имах гарантирано заплащане и регламентиран работен ден.

При първата ми работа случих на семейство с добър статус, хора със сериозни професии и отлично заплащане. Те не напуснаха работните си места, а аз се захванах да гледам бебето. После се роди и второ дете и ги отгледах, докато едно след друго постъпиха на пет години в предучилищна подготовка. Дадоха ми отлична атестация от семейството и веднага постъпих в следващо семейство с бебе.

И така пристигнаха годините за пенсия. За мен това беше много приятен трудов стаж, защото каквото правех, служеше на едно дете да расте, да бъдат майка му и баща спокойни, а аз да го храня, разхождам, да му чета книжки и да го приспивам.

Мога да кажа, че съм благодарна на съдбата. Каних и една моя приятелка да пристигне, обещах й да я подкрепя, докато си стъпи на краката, но емиграцията не е за всеки. Хората ги е страх и предпочитат да си стоят там, където са. Но и тук хората са същите. Много от тях никъде не са пътували не защото нямат пари, а защото нямат желание, нито стимул. Особено да летят през океана.

За какво тук нямам избор ли? Сега ще кажа:

Не мога да си избирам приятелите. Каквото имаш насреща, това е. Каквато българка ти се изпречи или живее наблизо, това ти е приятелката. Може да не ти харесва характерът й, да няма какво да си говориш с нея, но друга няма. Това е. Човек чак тогава оценява какво е да имаш близки приятели.

Вярно е, че се свързвам с моите истински приятелки от младостта по безбройните начини, които дава днес техниката. Но не е същото. Затова казвам, ценете си приятелствата.

Савка ЧОЛАКОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук