Легендарната Сара Бернар, наречена от писателя Оскар Уайлд “Божествената Сара”, остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Красивият й глас, наречен златен, грацията на нейните движения и страстната й натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време, според познавачи.

За Сара Бернар Джакомо Пучини пише операта “Тоска”, след като я гледа в коронната й роля в пиесата от Викториен Сарду. 

Сара създава над 170 бляскави роли от ранга на Федра, Дамата с камелиите, Медея. Тя е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо. Артистичните й дарования са в областта на скулптурата, живописта, архитектурата, писане на пиеси и романи. Кариерата й включва притежание на театри и управление на всичките й театрални продукции. Прави девет турнета в Америка. 

Едисон записва златния й глас с току-що изобретения от него фонограф

Родена е като Анриет-Розин Бернар на 22 октомври 1844 г. в Латинския квартал на Париж като извънбрачно дете на Жудит Бернар (наричана също Жули и Юл), куртизанка с еврейски произход, родом от Нидерландия. Името на баща й не е записано, но той е син на богат търговец от Хавър. Той плаща за нейното образование, настоява тя да бъде кръстена като католичка и й оставя значителна сума, когато навършва пълнолетие. 

Когато Сара е на седем години, майка й я изпраща в интернат за млади дами в парижкото предградие Отьой. Там тя участва в първото си театрално представление в пиесата “Клотилда”, където изпълнява ролята на кралица на феите и първата от многото си драматични смъртни сцени.

Докато Сара е в интерната, майка й се издига до най-високите позиции на парижките куртизанки 

Клиенти са й политици, банкери, генерали и писатели. Покровител й е Шарл дьо Морни, финансист и индустриалец, който е полубрат на император Наполеон III. На десетгодишна възраст, със съдействието на Дьо Морни, Сара е приета в “Граншам”, престижно августинско манастирско училище близо до Версай. В манастира тя изпълнява ролята на Архангел Рафаел в историята на Тобиас и Ангела. Обявява намерението си да стане монахиня, но не винаги следва манастирските правила. 

Обвинена е в светотатство, когато организира християнско погребение, с шествие и церемония, за своя домашен гущер

През 1859 г., след смъртта на баща й, майка й и Дьо Морни решават Сара да стане актриса. Идея, която ужасява момичето, тъй като никога не е влизала в театър. Дьо Морни и Александър Дюма я водят в “Комеди Франсез”. Пиесата, която гледат, е “Британик” от Жан Расин. Сара е толкова развълнувана от емоцията на пиесата, че започва да плаче силно, смущавайки публиката. 

С връзки Бернар учи актьорско майсторство в Парижката консерватория при двама видни актьори на “Комеди Франсез”, Жозеф Самсон и Жан-Батист Провост. По време на обучението си получава и първото предложение за брак от богат бизнесмен, който й предлага 500 хиляди франка. Той се разплаква, когато му отказва. А тя коментира: бях объркана, разстроена и доволна - защото 

той ме обичаше по начина, по който хората обичат в пиесите в театъра

Преподавателите я поставят на 14-о място в класа по трагедия и на второ в този по комедия. Дьо Морни отново й оказва помощ, като ходатайства за нея. Сара Бернар дебютира неуспешно с трупата на “Комеди Франсез” в главната роля в “Ифигения” на Жан Расин. След края на представлението зад кулисите я чака нейният учител Жан-Батист Провост, когото тя моли за прошка, а той й казва: “Аз мога да ви простя и един ден и вие ще си простите сама, но Расин в гроба си никога няма да го направи”. 

Бернар не остава дълго в “Комеди Франсез”. В продължение на седмици тя не получава нови роли, а лошият й нрав също й създава проблеми. Когато един от портиерите на театъра я нарича “Малката Бернар”, тя строшава чадъра си в главата му. Извинява се, а когато той се пенсионира много години по-късно, тя му купува къща в провинцията.

Сара е принудена да напусне театъра след скандал с по-възрастната актриса Зер-Натали Мартел. Почти веднага неволно се замесва в нов скандал, когато на рецитал на актьори от “Жимназ” пред император Наполеон III в двореца “Тюйлери” изпълнява стихове от Виктор Юго, яростен противник на режима, при което императорът напуска представлението. 

Сара Бернар започва да се издържа като куртизанка

Тя заминава за Брюксел с препоръчителни писма от Дюма и е приета във висшето общество, където започва връзка с белгийския аристократ Анри дьо Лин. Забременява и без да го уведоми, се връща в Париж, където на 22 декември 1864 г. ражда сина си Морис Бернар. Запитана кой е неговият баща, тя понякога отговаря: 

Никога не успях да реша дали негов баща е Гамбета, Виктор Юго или генерал Буланже 

Дьо Лин предлага да признае официално сина си, но Морис отказва, обяснявайки, че му е напълно достатъчно да бъде синът на Сара Бернар.

В ролята на Хамлет 

За да се издържа, Сара играе малки роли в “Пор Сен Мартен”, популярен мелодраматичен театър. В началото на 1866 г. тя участва в прослушване пред директора на театър “Одеон” Фелик Дюкенел. Очарован, той я назначава със скромна месечна заплата от 150 франка, която плаща от джоба си. Александър Дюма, най-упоритият й поддръжник, коментира след едно изпълнение, че „тя има главата на девица и тялото на дръжка за метла“

Не след дълго обаче, с различни пиеси и повече опит, изпълненията й се подобряват. Влиятелният критик Сарсе пише за нея: “тя очарова публиката като един малък Орфей”. Пробивът в кариерата на Сара Бернар идва с повторното поставяне на “Кийн” на Александър Дюма, в което тя играе главната женска роля на Ана Данби. На излизане от театъра събрала се на служебния изход тълпа хвърля цветя по нея. Заплатата й веднага е увеличена на 250 франка месечно. Следващият успех на Сара Бернар е изпълнението в “Минувачът” на Франсоа Копе. Пиесата се играе 150 пъти, като освен това е изпълнена специално в двореца “Тюйлери” за Наполеон III и неговия двор. 

След представлението Наполеон III й изпраща брошка със своите инициали, изписани с диаманти

“В “Одеон” бях щастлива. Мислехме само за поставянето на пиеси. Репетирахме сутрин, следобед, през цялото време. Обожавах това.” Тя става близка приятелка с писателката Жорж Санд и играе в две нейни пиеси, приема в гримьорната си различни знаменитости, сред които Гюстав Флобер и Леон Гамбета. 

Началото на Френско-пруската война прекъсва рязко театралната кариера на Сара Бернар 

Париж е откъснат от света и театрите са затворени. Бернар участва в превръщането на “Одеон” в болница за войниците, ранени край града, сред тях е и бъдещият маршал от Първата световна война Фердинанд Фош. 

Самата тя работи като медицинска сестра и помага на главния хирург при операции

През 1870-те вече става известна по сцените на Европа. Тя вече има репутация на сериозна драматична актриса, наричана “божествената Сара”, и може би е най-известната актриса на XIX век. 

Нейни близки приятели са артисти и писатели, между които и Виктор Юго. Алфонс Муха прави няколко от най-известните си картини в стил ар нуво, вдъхновен от нея. 

Тя проявява интерес и към изобретателя Никола Тесла, но за нейно съжаление той я вижда само като нещо, което го разсейва от работата му

По-късно, през 1882 г., тя се жени в Лондон за дипломата от гръцки произход Аристидес Дамала. Бракът е неуспешен и те се разделят след няколко месеца. Съвременниците го описват като нещо средно между Казанова и маркиз дьо Сад, който се хвали публично със своите изневери и изпитва удоволствие да унизява Сара. Към края на брака си Сара има връзка с принца на Уелс (бъдещият Едуард VII). Според различни слухове, тя има връзка с много европейски монарси, които я засипват със скъпи подаръци.

През 1905 г. претърпява тежка злополука, когато скача при последната сцена, докато играе в Рио де Жанейро. Не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият й десен крак е ампутиран. Сара обаче продължава да играе дори на фронта по време на Първата световна война. На сцената протезата не се забелязва, а гласът й, който почти не се променя с годините, успява все така да омагьосва публиката. Кавалер е на Ордена на честта. Има звезда на алеята на славата.

Сара Бернар умира от уремия на 26 март 1923 г. На погребението й идват толкова много хора, че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в Пер Лашез.

Подготви Поли БОЯНОВА