Дилян Бенев е завършил вътрешна търговия в Икономическия университет - Варна, и факултативно - журналистика. Автор е на 9 книги с афоризми, фрагменти, притчи. Стилът му е къса, синтезирана проза между сатирата и моралистиката. Превеждан е на 12 езика (френски, испански, италиански, унгарски, сръбски, хърватски, македонски, румънски, чешки, словашки, украински и руски) и е публикувал в 16 държави. 

Негови творби са включени в унгарска, сръбска и италианска антология. А с деветата си книга, отпечатана от изд. “Изток-Запад”, нашият сатирик Дилян Бенев проби в Италия, страната на ненадминатите комици. Това е повод да поговорим за читателите на “Над 55” и да ги заразим с мъдростта и прекрасното чувство за хумор на сатирика.

- С какво ще се похвалите след успеха ви в Италия?

- Не се хваля, но работя върху две нови книги. Едната с афоризми. Нестандартни! А другата с епиграми, чиито елементи са заемки от физиката и математиката. 

Дано Бог да е с мен и всичко стане, както искам 

- Смятате ли, че Бог предопределя нещата?

- Всичко се движи отгоре, от нашия Създател, който винаги моделира нещата за хубаво или лошо, въпреки нас, само защото сме орисани да бъдем простосмъртни! И може би това е най-загадъчното и магнетично в живота. Ще ви разкажа най-обикновени наблюдения от живота ми, но също моделирани отгоре. Миналото лято юли месец бях на почивка в Черноморец край Созопол.

Беше разкошно. Евтини квартири (намерих си единична стая за 15 лв.), много дървета със смокини, интересни хора, страхотни вили на богати софиянци и почти никакъв вятър. Една вечер, когато се разхождах по централната търговска улица, неусетно погледът ми се спря върху една двойка мъж и жена под ръка 

Бях повече от шокиран. Тя беше неимоверно пълна! Както в лице, така и в тяло. Далеч от нормалните габарити за жена. И на туй отгоре с къса рокля, като някоя порнозвезда. Нямаше вид на много интелигентна, което да компенсира останалото. А момчето - тънко, високо, симпатично, с черна коса. Гледах и не вярвах на очите си!... Да бяха брат и сестра - не бяха.

Изобщо не си приличаха. Значи или бяха сериозни гаджета, или бяха женени. Десет минути съм вървял след тях, за да ги гледам. Седнаха в едно заведение, поръчаха си питие и по едно време започнаха да се целуват. Което окончателно ме нокаутира. Никак не се интересуваха от околните.

Аз, който съм обиколил почти цяла България и съм ходил по всички плажове на Черноморието, никъде не бях виждал такава физическа аномалия между двама млади. Никъде! Е, не е ли това предопределението на Създателя ни? И потвърждава мисълта на Декарт, че всички неща в природата се случват математически.

- Хуморът ли е в дъното на вашата жизненост?

- Само за миг си представете живота без хумор. Това си е направо страшно. Знам, че когато човек се смее, в тялото се отделят хормони на щастието - ендорфини. Укрепват имунната система и сърцето, разширявайки кръвоносните съдове. Също способстват за образуването на антитела в организма срещу бактерии и вируси. Знам още, че подобряват и функцията на белия дроб, защото активират нивото на кислород в кръвта.

Хуморът влияе добре и психологически - особено ако мъжът и жената са лошо скарани, някоя смешка може да ги сдобри. С една дума - човек трябва да живее повече с хумора, за да бъде здрав и дълголетен и в съгласие със себе си. Трябва да гледаме повече комедийни филми, комедийни пиеси, да се събираме с весела компания и... да се надсмиваме често над нас самите

Прескочи ли тази “честолюбива ограда”, човек става неуязвим, не могат лесно да го “извадят от нерви”. На мен баща ми много ми е помогнал с неговото чудесно чувство за хумор. И това най-вече му помагаше в работата, защото беше директор, ръководеше хора, които никога не трябва да ги хокаш и ругаеш. От него знам, че чувството за хумор е много важен компонент на интелигентността. И най-много я краси!

Човек може да е физически непривлекателен, но с хумора в себе си може да се получи обратен ефект и да има магнетично излъчване, харесвайки се на всеки. Срещал съм такива хора. Това е Божия дарба. Или я имаш, или я нямаш. 

А това, което е дадено от Бога, има най-голяма стойност

Затова такива хора са ценни за обществото и трябва да ги обичаме.

Човекът, който разбира от хумор, е по-спокоен, по-лежерно гледа на живота. С хумор винаги понасяш несгодите по-леко. Той като балсам е полезен. Затова е от голямо значение човек в каква държава живее. На Запад нямат нашите битови неуредици и живеят далеч по-добре с високия си стандарт. Но техните проблеми идват по-скоро от пренасищане.

Затова при тях хуморът влиза успешно в ролята си за облекчаване на положението. И това се вижда във филмите комедии, които правят. Но независимо дали си на Изток или на Запад, комичното винаги се получава от несъответствието между това, което трябва да бъде, и това, което е.

В хумора и сатирата като литературен жанр работят два типа хора - хумористи и сатирици. Хумористът борави с чистия хумор. И както е казал Чудомир: ,,Той е мехлемът за раната, а сатирата хирургическият нож за нея”. Изобщо хумористите са много весели и задружни хора. Нямат никакъв проблем с властта, публикациите и хонорарите. Имат щастлив семеен живот, живеят дълго (с малки изключения) и печелят всички конкурси. Но друг е въпросът при сатириците. Те имат много по-дълбока мисъл. Малко са на брой.

Тъжни са и често изпадат в депресии. С една дума - това са хора с меланхоличен и холеричен темперамент. Те боравят с иронията и сарказма, често са преследвани, цензурирани и нямат нормален човешки живот. Но тяхната жертва има цена, щом исторически погледнато, най-големите сатирици са философи - Езоп, Еразъм Ротердамски, Волтер, Оруел... А в нашата сатира - Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Илия Бешков, Радой Ралин, Мирон Иванов, Станислав Стратиев също са много големи, но те са повече психолози. Лошото е, че в това глобално време на тотален материализъм дълбоката мисъл вече не се цени и времето налага по-дребнавата мисъл като критерий за писане.

Савка ЧОЛАКОВА