По-малко от месец, след като петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) оневини напълно съдия Ивайло Родопски, който през 2015 и 2016 г. бе обект на последователните искания на двама бивши министри на правосъдието – Христо Иванов и Екатерина Захариева, за налагане на дисциплинарни наказания, бившият заместник-председател на Софийския градски съд (СГС) Богдана Желявска също спечели делото си срещу опитите да й бъде наложено дисциплинарно наказание. Подобно на Родопски, Желявска също бе мишена на бившите министри Иванов и Захариева, но и на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. С решението на тричленния състав на ВАС (Наталия Марчева, Мариета Милева и Любомир Гайдов), поне на този етап, Желявска е оневинена по твърденията, че е допускала нарушения при случайното разпределение на дела, включително и за делото за фалита на КТБ.

На 19 февруари 2015 г., заедно с тогавашния административен ръководител на СГС Владимира Янева, Богдана Желявска става обект на две искания за образуване на дисциплинарни производства – на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов и на новоизбрания към онзи момент председател на ВКС Лозан Панов. Мотивите за дисциплинарките бяха свързани с "установени нарушения при случайното разпределение на делата в СГС". През май 2015 г. Лозан Панов поиска от Висшия съдебен съвет стартирането на още едно дисциплинарно производство срещу Желявска – за това, че еднолично се е произнасяла по молби за освобождаване от държавна такса, въпреки че това е трябвало да се извършва от съдебен състав.

С 14 на 6 гласа на 10 март 2016 г. бившият вече състав на ВСС отказа да наложи дисциплинарно наказание на оттеглилата се междувременно като заместник-председател на СГС съдийка. Последователно, на 17 март и на 23 март 2016 г., Лозан Панов и тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева обжалваха пред ВАС решението на ВСС. "На 19 септември 2014 г. и 17 октомври 2014 г. Богдана Желявска не е изпълнила служебното си задължение за лично разпределение на текущите дела, а е допуснала това фактически да бъде извършено от съдебен помощник, като впоследствие е подписала протокол, с който е удостоверила, че разпределението е осъществено от нея (дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. т. 3, 4 и 5 от ЗСВ). С действията си, респективно бездействията си, Желявска е нарушила изискванията на т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за спазване на принципа на случайно разпределение на делата", пишеше в жалбата до ВАС на министъра на правосъдието. 

Така се стигна и до административно дело №4278/2016 г., по което на 22 ноември 2017 г. тричленният състав единодушно приема, че ВСС правилно е отказал да наложи дисциплинарно наказание на Желявска, каквото е било искането на бившите министри Иванов, Захариева и на председателя на ВКС Панов. 

Според съдиите, оспорваното от Панов и Захариева решение на ВСС, е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните основания за това. 

На първо място, върховните съдии приемат за неоснователни твърденията, че в качеството си на заместник-председател на СГС, Желявска е допуснала нарушение при случайното разпределение на постъпващите граждански и търговски дела в съда. ВАС потвърждава решението на ВСС, че дори и да има евентуални нарушения, то те "не могат да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения от страна на заместник-председателя на съда". "При отсъствието на данни, а и твърдения за установени опити за манипулиране на системата за електронно разпределение на делата или на отклонения от принципа на случайно разпределение при избора на докладчик на посочените дати, следва да се направи извод, че действията на Желявска не накърняват престижа на съдебната власт, поради което поведението й не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.4, т. 4 ЗСВ (изм. в ред. до ДВ бр. 62/ 2016 г.). Всичко изложено налага заключението, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответницата по т.1 от предложението, а изводите на административния орган този смисъл са съобразени с нормативната уредба", мотивират се съдиите. 

На второ място, съдът приема заключението на ВСС, че Желявска не е извършила нарушение при случайното разпределение на делото за фалита на КТБ, като не е изпратила "своевременно" протокола към сървъра на ВСС. "Евентуалното нарушение при изпращането на протокола на сървъра на ВСС (в случая такова не е установено), не би могло да опорочи вече извършеното разпределение и да създаде впечатление за "злоупотреби при разделението на конкретното дело". Такива биха били нарушения и отклонения, свързани с избора на докладчик, каквито не са констатирани. Следователно поведението на Желявска не може да се квалифицира като накърняващо престижа на съдебната власт и съответно да обоснове възникването на дисциплинарна отговорност за нарушение по чл. 307, ал.4, т. 4 ЗСВ в посочената по- горе редакция. С оглед изложеното правилно е прието, че принципът за случайно разпределение на делото е спазен, поради което не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 307, ал.4, т. 3 ЗСВ в относимата редакция във връзка с т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според който магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при спазване принципа на случайното разпределение на делата", поясняват върховните магистрати. 

И на трето място, според ВАС Желявска е действала по разпределение на делото за фалита на КТБ в съответствие на служебните си задължения"при отчитане на необходимостта от бързо разглеждане на дела с такъв характер, поради което доводите на вносителите за създаване на впечатление, че делото се ползва със специално отношение, са неоснователни. Обратното разбиране би довело до абсурдния извод срочното изпълнение на служебните задължения да се квалифицира като "специално отношение".

Съдебният състав приема още, че извършената проверка на работата на СГС може и да е установила "редица сериозни нарушения в организацията и управлението на съда", но Желявска не може да носи дисциплинарна отговорност за това. "Като заместник на административния ръководител същата изпълнява само изрично възложените и функции и дейности, а при отсъствие на титуляра след изрична заповед може да изпълнява изцяло или отчасти функциите на председателя. В случая не е установено, а липсват и твърдения, че през периода на проверката 2011 г. – 2014 г. Желявска замества административния ръководител и изпълнява функциите на председател на съда и за колко време, за да се направи извод, че нарушенията, свързани с липсата на правила за командироване на съдиите, определянето на заместници на отсъстващи магистрати, равномерното натоварване на младшите съдии и разпределянето им по състави, а съдебните помощници по отделения, за проверка на компютърната и деловодната система на съда, за поставяне на кодове на делата, за лоялността и компетентността на администрацията са настъпили вследствие виновното бездействие само на съдия Желявска", пише в решението на тричленния състав на ВАС.

Бившите колеги на Лозан Панов, който преди да стане председател на ВКС правораздаваше именно във ВАС, отхвърлят желанието му за налагане на дисциплинарно наказание на Желявска заради освобождаване от държавна такса по конкретни дела, като дори се мотивират с решение по тълкувателно дело на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС от 2012 г., с което изглежда Панов не е бил запознат. "Действията й (на Б.Желявска – бел.ред.) в тези случаи са свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК (твърдения за други мотиви на поведението й не са изложени, а и липсват данни в друг смисъл). Очевидно това разбиране не е изолирано в практиката на съдилищата, тъй като е повод за предприемане на тълкуване на разпоредбата, но дори да е неправилно не може да доведе до възникване на дисциплинарна отговорност. Различията в практиката по този въпрос са преодолени с приемането на т. 13 от Тълкувателно решение № 6/ 2013 г. по тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ОСГК на ВКС", пишат съдиите от ВАС.

В заключение, тричленният съдебен състав подчертава, че дисциплинарните наказания се налагат само след безспорно установено виновно поведение и доказана причинна връзка между поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност и установеното неизпълнение на служебните задължения или накърнения престиж на съдебната власт. "Възприемането на разбирането, че след като са налице нарушения, то отговорността следва да се понесе от магистрата, независимо от и без да е изяснена персоналната му съпричастност към това, би довело до административен произвол, което е в разрез с целта на дисциплинарното производство – санкцията да се налага за доказано виновно поведение и да е съобразена с тежестта и характера на извършеното", гласят мотивите на съдиите Марчева, Милева и Гайдов.

Освен това, ВАС е осъдил Министерството на правосъдието и Върховния касационен съд да заплатят на Богдана Желявска 1200 лв. за направените разноски по делото.

Настоящият министър на правосъдието Цецка Цачева и Лозан Панов разполагат с 14 дни, за да обжалват пред по-горната инстанция, която може да затвърди или разколебае тенденцията по оневиняването на магистрати, станали обект на координирани атаки от представители на изпълнителната и съдебната власт в последните 3 години.