Работодателите могат да налагат ограничения на служителите си при използване на интернет, електронна комуникация и социални мрежи в работно време, но частният социален живот на работното място не може да бъде сведен до нула. Това става ясно от решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по дело, заведено от уволнен от работа румънски гражданин, служител в IT сектора, пише legalworld.bg.

38-годишният Богдан Барбулеску работел като инженер и отговарял за продажбите в частна фирма. Преди 10 години бил уволнен от работа, като фирмата съобщила официално причината - служителят ползвал интернет и телефон за лични цели. Служебно задължение на Барбулеску било да си създаде акаунт в Yahoo Messenger, за да отговаря на запитванията на клиентите. При уволнението обаче бил информиран, че комуникациите му са били наблюдавани и има доказателства, че е използвал интернет за лични цели.

Той отрекъл, но получил препис от 45 страници от своя кореспонденция, състоящи се от съобщения, които е разменял с брат си и с годеницата си по лични въпроси, като някои от съобщенията били от интимен характер. Действително забраната за използване на интернет и фирмени ресурси за лични цели била част от вътрешните правила на компанията, но според ЕСПЧ това не е достатъчно и съдът приема, че в случая е нарушен чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защитаващ правото на личен и семеен живот, както и тайната на кореспонденцията.

"Правото на зачитане на личния живот и на неприкосновеността на кореспонденцията продължават да съществуват дори и да са ограничени доколкото е необходимо", се казва в решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото на Барбулеску.

С 11 на 6 гласа съдът е стигнал до заключение, че и националните власти не са защитили тези права на жалбоподателя. След уволнението си той подал жалба до Окръжния съд в Букурещ, който обаче я е отхвърлил, а решението му било потвърдено и от апелативните съдии. Според ЕСПЧ националните власти изобщо не са установили дали Барбулеску е бил уведомен от работодателя си, че съобщенията му ще бъдат подложени на постоянен мониторинг, нито конкретните причини, обосноваващи толкова крайни форми на контрол на комуникацията, нито възможността тези мерки да бъдат ограничени с по-малко навлизане в личния живот.

Съдилищата в Румъния обаче приели, че работодателите имат право да определят правила за използването на интернет и Барбулеску бил надлежно информиран за разпоредбите на дружеството. Апелативният съд направил извод, че щом служителят и колегите му са били предупредени, че ресурсите на фирмата не трябва да се използват за лични цели, то било разумно да се предположи, че следенето на комуникациите е единственият начин да се установят евентуални нарушения на вътрешните правила.

Първоначално ЕСПЧ също е решил, че няма нарушение на чл. 8 от Конвенцията и вътрешните съдилища са постигнали справедлив баланс между правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот и кореспонденцията и интересите на неговия работодател. Като трета страна в производството са се включили правителството на Франция и Европейската конфедерация на профсъюзите и преди година делото е било отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

В заключение съдът постановява, че констатацията за нарушените права на жалбоподателя сама по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за неимуществените вреди, които е претърпял, и не му присъжда обезщетение.