Сеизмологът Емил Ботев: Не очаквам катастрофално земетресение във Вранча

<strong>- Господин Ботев, бихте ли обяснили на какво се дължеше земетресението в Канада преди няколко дни, което беше 7,7 по скалата на Рихтер?</strong><br /> - Това са т.нар. земетресения в Тихоокеанския сеизмичен пояс. Знаете, че това се случва в Западната покрайнина на Канада, където е разположен Тихият океан и където по принцип се случват от 75 до 80 процента от годишните земетресения. Това се дължи на факта, че може би най-голямата континентална плоча на земното кълбо е свързана с Тихия океан. Тя така и се нарича - Тихоокеанска. По нейните покрайнини се извършва едно движение, подпъхване на тази плоча от съседните типично континентални плочи, каквато представлява и Северноамериканската, и Южноамериканската. Значително по-силни земетресения стават в южната част на Тихоокеанската плоча, където са известните чилийски земни трусове, които са с многократно по-висок магнитуд. През 2010 година имахме едно земетресение от 8,8 - 8,9 по Рихтер. А известният трус от 1960 година е с магнитуд 9,5 по Рихтер. Това означава, че това е към 1000 пъти по-голяма енергия.<br /> <strong><br /> - Това ли е най-силното земетресение, люляло земята?</strong><br /> - Точно така, това е. Така, че това, което сега се случва в Канада, всъщност не е едно от най-силните в историята на човечеството.<br /> <br /> <strong>- Защо имаше последствия в Хаваите, имам предвид цунамито там?</strong><br /> - Защото това земетресение се извършва в дъното на акваторията на няколко десетки километра от сушата на Канада и по този начин се създават специфични условия за образуване на големи водни вълни, които се наричат цунами. Тези вълни в повечето случаи допринасят за по-големи разрушения и водят до повече жертви в случаите, когато имаме големи вълни. Доколкото ми е известно, при това земетресение максималната вълна е била около един метър, така че не е имало трагични последствия. За мен това е земетресението, което ние учените очаквахме да има по-голям ефект. Моделът, който се разработваше предварително за формиране на цунами вълна, даваше най-малко 3-4-метрова, но дори и в този вариант не можеше да бъде голяма катастрофа в сравнение с това от март миналата година, което стана също така в Тихоокеанското крайбрежие близко до Япония. То беше на стотина километра в Тихия океан. Помните, че цунами вълната имаше изключително въздействие върху Фукушима. Там тя имаше специфично повдигане и височината на вълната беше около 20-25 метра. Сами можете да си представите разликата между един метър сега и миналата година през март.<br /> <strong><br /> - Вие говорите за подпъхване на земни плочи. Това има ли нещо общо с ефекта на доминото?<br /> </strong>- Не би трябвало, защото следващата плоча, под която става подпъхването, не може да се придвижи в обратния си край с такава сила. По-лесно ни е да вземем за пример Южноамериканската континентална плоча, която е с по-малки размери от тези на Северноамериканската, което пък тласка плочата на запад. От запад на Южноамериканската плоча става подпъхване на една микроплоча, която е периферия на Тихоокеанската. Тя се нарича Наска. Подпъхва се под западното крайбрежие на Южна Америка. Това са всъщност Андите. Подпъхвайки се, тя се придвижва на изток със скорост около десетина сантиметра годишно и се подпъхва от далеч по-леката континентална плоча на Латинска Америка и точно от това се формира цялата дъга по крайбрежната линия, която се нарича дъгата на Андите. Най-високият връх там е 6900 метра. Става доста сериозно притискане на континенталната плоча в нейния западен край.<br /> <strong><br /> - А какво се случва след това?</strong><br /> - В източния край на плочата на Южна Америка имаме притискане от изток, така че може да се каже, че плочата стои горе-долу на едно и също положение и не предава движението от микроплочата Наска. Това е ефектът на така наречените рифтови движения. Получава се изтъняване на земната океанска кора. В много случаи това предизвиква излизането на лава. След излизането на тази маса тя оттласква в двете посоки пространствата на този риф. Към Африка се получава движение на изток, а към Латинска Америка - движение на запад.<br /> <br /> <strong>- Има ли опасност от унищожително земетресение?</strong><br /> - По принцип земетресенията са явления, които стават в рамките на земната кора. Досега се смята, че тази земна кора е добре изучена, и се предполага, че нейните характеристики и в дълбочина са приблизително известни. Много трудно може да се формира земетресение с магнитуд по-голям от 9 и половина, досега по-голямо не е известно. Знае се, че земното кълбо се състои от слоисти сфери в дълбочина, в това число и стигайки от мантията до ядро, което се състои от външно течно и вътрешно твърдо. Всички тези слоеве са в полутечен характер, ако изключим твърдото ядро в средата и, разбира се, твърдата част, черупката, което представлява земната кора. Само там стават земетресенията - в рамките на земната кора и чрез нейното подпъхване.<br /> <br /> <strong>- Земетресение във Вранча от 7 по Рихтер предвиждат ваши колеги. На каква основа се прави това и вие имате ли подобни индикации?</strong><br /> - Вранчанското огнище е едно от най-сложните в световен мащаб. Най-силните земетресения по света стават на границите, където става опръхване на океанската земна кора. Това става най-вече в Тихоокеанския сеизмичен пояс. Земетресенията в европейската част на Хималаите, нарича се още вътрешноконтинентална област, не са по границите на големите плочи, тъй като контактът за евразийската плоча и африканската се извършва в Средиземно море.<br /> <br /> Както сами разбирате, карпатската дъга или Румъния е доста по-навътре, на няколкостотин километра от контакта, който в нашето пространство тук, на Балканите, се извършва по така наречената Хеленска арка или Южноегейската арка, където е остров Крит. Там е основният контакт. Това са едни 400-500 километра, които делят карпатската дъга или малката планина Вранча. Там земетресенията, известни досега, бяха около 7,5 по Рихтер. 7,4 беше катастрофалното земетресение и това е максималната възможна оценка, която се направи през 1977 година. Подобно земетресение с такъв магнитуд е ставало през 1940 година и на базата на подобни статистики се градят апокалиптични картини. Не искам да ви обиждам, но прогнозите за катастрофално земетресение във Вранча в повечето случаи се дават от журналисти, а не от наши колеги. Казват, че през 40 години ще стават катастрофални земетресения.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли отговорили все пак ще стават или не?</strong><br /> - Досега, като говорим за това, че трябва да се случи земетресение, ние трябва да следим поне десетина други признака, а не да се основаваме на голата статистика. Основните признаци, които могат да се следят, са геомеханичен или геоложки характер, хидробиологичен и още други. До този момент не са ми известни работи на мои колеги, които да показват, че всички тези параметри, или поне десетина от тях, показват увеличаване на наблюдаваните аномалии. Така че няма реална опасност в непосредствено близко време да стане земетресение във Вранча. Възможно е да съществува някоя статия, която аз не съм прочел за Вранча, в която да се казва, че някакъв такъв източник има.<br /> <br /> Ако беше сериозна работата, щеше да ми бъде известно. Много трудно може да се формира земетресение с магнитуд по-голям от 9 и половина, досега по-голям не е известен.<br />