Луиза Григорова проговори за скандала около себе си, свързан с номинирането й от "Да, България" за депутат. В емоционална изповед, публикувана на стената й във Фейсбук, актрисата разкри, че се чувства обидена и нарече "слух" информацията, че ще става депутат.
 
Ето какво написа още Луиза Григорова:
 
"Аз живея в Абсурдистан, където първо се пише, а после се пита, където фейсбук е "Официален Инфрмационен Блок" не само за обикновения българин, но и за Националните ни ефири. Е, добре тогава, информирам: Няма да бъда част от никоя партия, под никаква форма. Едно от нещата, с които се занимава МОЯТА работа е да обединява хората, работата на политиката в България е да ги разделя. Наскоро мой приятел ми каза, че живеем в абсурдни времена, където никоя жаба си няма гьол. Толкова е прав!

Заради разпространилия се слух, че ще се кандидатирам за депутат, се създадоха много дискусии и забелязвам, че една от основните теми за обсъждане е: "Какво място в Парламента има 27 годишна актриса? И не трябва ли там да влизат хора икономисти, юристи или други, които имат опит в политиката?". Ето сега и отговорът: "Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода." - чл.3 ал.2 от Закона за избиране на народни представители.

Аз, Луиза Григорова, съм преди всичко ЧОВЕК, а АКТРИСА е моята професия. Напоследък думите "актьор" и "млад" се употребяват в смисъла на "малоумник" и "некадърник", което доста ме озадачава.

Когато, например, започва Кубинската революция през 1952 г. Фидел Кастро е на 26, а когато по-късно през 55-та се събира с Че Гевара, последният е на 27 г. Да, защото революцията и промените се правят от млади.
 
Искам да съм от жабите, които си знаят гьола! Моят гьол е сцената, а сцената е моята трибуна, не Парламента. Един актьор проповядва истините, в които вярва от сцената. Там е силата му. Аз вярвам, че съм добър пример за младите хора. Виждам пред очите си как млади момичета и момчета се влюбват в театъра, вдъхновяват се, искат да научават повече, четат, мислят, търсят контакт с мен, искат съветите ми за бъдещото си развитие, не за гаджето от другия клас, пишат ми писма, стихотворения, есета. Ето това е безценно!
 
За много кратко бях повярвала, че Спасение в България има и дори, че аз мога да бъда част от това спасение! Не! Спасението излита на всеки 30 минути от първи и втори терминал. За съжаление."