Искаме си децата, сърцата ни изгарят, като ходим да ги видим един път в месеца на свиждане в дома в Лесичово, изплакаха пред "Монитор" Митко Делиджанов и съпругата му Снежана. Двамата обитават изоставена едноетажна къщурка в района на жп гарата в Пазарджик и се грижат за 6-месечната Петя - четвъртото им дете. Три от отрочетата - Елка, Марин и Ивана, са отнети отнети от държавните органи след сигнал, че родителите им са ги превърнали в улични просяци.
Семейната драма започва на 25 юли миналата година. Снежана заключва децата в единствената обитаема стая. Жената отива до складовете в близката „Търговия на едро”. Докато пазарува, в къщата пристига полицаи и през прозореца извежда хлапетата навън.
„Цяла седмица не знаехме къде са, жалват се Митко и Снежана. - Нито от „Закрила”-та ни казаха, нито от социалните - побъркахме се да ги търсим. Жената искаше да се самоубие, да се самозапали, да се хвърли под влака. Мислехме, че някой ни открадна децата някъде, защото всякакви ги има”, роптае бащата. „Питаме полицията, викат - няма такива деца тук”, спомня си Белиджанов и има свое обяснение защо децата са били заключени. Когато най-голямата, Елка (сега шестокласничка) била на 11 години, някакъв тип я изнасилил в района на жп гарата. „Живеехме под страх, че пак могат да й посегнат, затова жената ги заключила и излязла”, оправдава се бащата. И твърди, че явно тогава социалните са решили, че не се грижат за отрочетата си. След което, образуват досъдебно производство срещу него и му е определена мярка „подписка”.
„Ето по този член”, казва несретникът и вади Наказателния кодекс, където показва текста на чл.182 - престъпление против брака, семейството и младежта. „Родител или настойник, който изостави лице, намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, както и с обществено порицание.”
„Казват ми, че ако искам да си върна децата, ще трябва да заведа дело. Ама като нямам 200 лв. за адвокат, какво да направя. А може и повече да ми поиска”, тръшка се мъжът. В момента той, жена му и невръстното им 4-то дете се издържат със 130-те лв. от майчинството на Снежана. „Само за памперси и пюрета не стигат, та камо ли за ядене”, оплакват се безработните.
За да оцеляват, Митко рови из кофите за храна. Понякога изкарва някой лев,като цепи дърва или върши хамалска работа. Карат от ден за ден, но са тъжни без децата си. Нямат и адресна регистрация, защото са се самонастанили в чужд имот, чийто собственик е покойник. Преди повече от година фамилията била засечена да събира подаяния пред църкви.
Това е причината органите на реда да приберат на по-сигурно място оставените без надзор деца. „Не е вярно, че ги пращаме да просят - те сами търсят нещо за ядене, оправдава се бащата. - С жената не работим, нямаме постоянни доходи, как да оцеляваме в тия трудни времена”.
Преди 2 години фамилията се преселва от Ракитово в Пазарджик. Първо обитава изоставена къща на тиха уличка край Острова, после се мести в съборетината край жп гарата, скътана в шубраци и дървета. Край новия им „дом” всичко е потънало в боклуци. На импровизиран котлон до входната врата се чернее нещо като „котлон”, на който домакинята приготвяла храната. В схлупената постройка има и баня със стари и захабени плочки но Митко и Снежана са доволни и на този „лукс”, където поддържат домашната си хигиена. Всяка втора дума обаче се върти около децата им.
„Елка е много е умна и много е паметлива, но усещам, че тя се тормози заради нас и затова не може да напредва. Вижте колко хубаво рисува” - и показва оцветена картинка от 13-годишното момиче, която им подарила, когато ходили на свиждане в социалния дом.
„Това е психически тормоз. Моите деца не могат да се съвземат, да бъдат нормални хора, защото са далеч от нас и всеки път като отида да ги навестя, плачат и искат да се върнат при нас. Може да сме много слаби социално, но виждате колко е чистичко и как се грижим и за малката”, сочи към новородената Петя. И второто им дете - Марин, който е в трети клас, не бил добре и е с 60% инвалидност. Момчето се терзаело, че е далеч от близките си.
Децата са изпратени със заповед за полицейска закрила в Центъра за настаняване от семеен тип в Лесичово и смятам, че там се чувстват по-добре, потвърди шефката на областното звено „Закрила на детето” Златка Костова. Идеята е да бъдат изолирани от нездравословната среда, в която са живеели. Постоянно им помагаме, даже им търсехме жилище, а сега заедно с директорката на Помощното училище „Иван Вазов” съдействахме документите на Марин, който е с умствена изостаналост, да стигнат по-бързо до ТЕЛК и да взема пенсия по болест, коментира социалната шефка.
