Абсурдно, но факт - в тази зловеща, плашеща постройка, позната като водната кула на село Книжовник, живеят хора. И не става въпрос за клошар, изхвърлен временно недолюбван старец или съпруг.
Във водната кула на ж.п. гарата в хасковското село Книжовник живее нормално българско семейство. Главата на фамилията Георги Делчев е на 54 години. Състава попълват съпругата му Йорданка и синът им Десислав, който учи в гимназията по селско стопанство и тази година ще бъде абитуриент. Момчето е от скромно по-скромно, дори не се чувства неудобно, че живее по-различно от всичките останали хора. Не го притеснява и това, че едва ли родителите му ще успеят да спестят необходимите пари за абитуриентски костюм и другите атрибути за бала. Все ще се оправя някак си, демонстрира самочувствие младежът.
Всъщност, семейството има още две дъщери, но те вече са поели пътя си, имат си семейства и рядко навестяват кулата. Може би им е неудобно, не знам, вдига рамене майка им. Имали са още една дъщеря – Маргарита. Тя загива при жестока катастрофа когато е само на 22 години. Виновният шофьор е осъден да плати 70 хиляди лева кръвнина. Част от тях - 30 хиляди лева, вече са получени в семейната хазна и стопанинът е побързал да направи най-важната стъпка в живота си – да си купи нормално жилище. То не е призрачно, мечтано през всичките тези 28 години във водната кула. То е факт и е само на 400 метра от кулата.
Има още много неща да се довършват в това жилище, докато семейството се пренесе в него, но я има надеждата. Онази надежда, която е покълвала цели 28 години. И една тъга се чете в очите на тези хора – те тъгуват по кулата. В нея са родени децата им, защото преди много години истинската им къща е била толкова неистинска, градена от кирпич, че от влагата става на купчина кал.
И Георги, и жена му, се местят временно в кулата - за 28 години... Сега поне са доволни, че водната кула на жп-гарата в хасковското село Книжовник, откъдето преди много, много години локомотивите са пълнели вода, е наблизо. И домъчнее ли им за нея, могат да възкресят спомените.
Текст: Тодорка НИКОЛОВА
Видео: Тихомир ПЕТКОВ
