Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата „Света Марина“. Елена Божинова и доц. Камен Станев вече близо две седмици извършват спасителни разкопки в обекта заради намерението на собствениците да строят.

Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е изключително рядка находка, защото е произведена в Северна Африка за разлика от масово ползваните керамични съдове в този период. Тя е открита в средновековния пласт, който археолозите в момента проучват. Шест пласта улични настилки от средните векове се открояват в обекта.

Фотография: Доц. Камен Станев

Лустрована керамика, внос от Египет, от края на 12-и и началото на 13-и в., открита при разкопките

Планировката на града не се променя особено много между Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, дори и в някакъв период да не са ползвани като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато пак се застроява градът, отново се използват като улици. Затова през Средновековието много често върху античните улици откриваме средновековни.

Те са различно направени – ако античните са от големи каменни плочи отдолу с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните сгради. Колкото по-цветущ е периодът, толкова по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни векове са били, толкова по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда кал. От това става ясно, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, разказва Елена Божинова.

На нивото на средновековния град тя и колегите й са открили малки фрагменти от зидовете на средновековните къщи от периода от 11 до началото на 13 век. Сградите са построени от камъни на калова спойка. Използвани са тухли за подравняване. На места са запазени и части от античните зидове, които средновековните строители са използвали повторно. Други пък са събаряли, за да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от луксозна сграда от втората половина на 12 век.

Става дума за мазе, в което намерихме голямо количество големи парчета стенописи, изрисувани с червено, със зелено, със синьо. Върху елементите, които още не са сглобени, има флорални мотиви, както и сцени. Надяваме се да намерим още парчета от стенописите, които са били положени върху дъски, за да проучим максимално изображенията, разказа Камен Станев. Той припомни, че подобна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.

Фотография: Доц. Камен Станев

Фрагментите от стенописи от сграда - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.

Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот -  множество монети, коланни апликации, тежести. Открили са и фрагменти от много характерните за Средновековието стъклени гривни.

Те са много добър датиращ материал, тъй като и нашите прадеди са били подвластни на определена мода, която както и днес се променя, подчерта пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя допълни, че при разкопките са открити много фрагменти от архитектурни детайли.

Тепърва предстои екипът археолози да проучи обекта до стерилен пласт, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е изискването на закона при спасителни археологически проучвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив поради изключителното богатство на история.

Пластовете в тази част на града са много дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от съвременния терен, че и повече. И много често не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 процента от случаите. Това се дължи на няколко причини, но най-вече на масивния и представителен характер на структурите, които разкриваме, особено от античността.

Например една римска улица с големи каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е много трудно това да се случи. В малките площи, където се допуска да се влезе на дълбочина, проучването в един момент става много опасно за специалистите и го прекратяваме, разказа още Божинова.

Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе поне още на 2 до 3 метра дълбочина от сегашното ниво в следващите повече от 30 работни дни.

Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава оттук са още от проучванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е регистрирано при спасителни археологически работи в строителен обект на ул. „Архимандрит Дамаскин“, завърши Елена Божинова.