Сензационна версия за планините в България, свързани са с египетски фараони, защото...

Посветени люде, които по-късно са станали египетски фараони, са кръстници на планината Хемус. Това твърди едно сензационно тълкувание на древното име на Стара планина, пише "Телеграф".

Сега установеното е по-ново, а в миналото се е наричала Хем-ус, което значело „място“, „било“, „вододел“ на тракийски език. Интересно е, че някои сензационни теории търсят общност между корена Хем - (гранитна планина) и египетското Кем - както фараоните наричали своята черна земя. От това лингвистично сходство тръгват хипотезите, че фараоните и строителите на пирамидите са живели по нашите земи до времената след потопа.

Което пък може да се окаже достоверно на голям процент, особено ако се види и произходът и на други топоними като Сакар планина. Иначе Стара планина се среща за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан е малко по-старо. То идва от османците - Коджабалкан или просто Балкан, което е персийската дума за “висок”.  

Славата на Пирин планина в последно време нарасна изключително сред туристите. Причината е, че тя е приютила ски курорта Банско, където се провеждат стартове от Световната купа по ски алпийски дисциплини, излъчвани в цял свят. И докато имената на героите от белите писти изглеждат ясни, то названието на гордата скалиста шир все още е енигма. Една доста меродавна хипотеза гласи, че то идва от гръцката дума „пирос“, значеща „огън“.

Причината е, че мястото е благоприятно за формиране на внезапни бури със светкавици.  Един от първите обаче опити да се обясни топонимът принадлежи на родния географ Васил Дечов. В статията си „Пирин или Перин планина“ (от 1930 г.) той изказва предположение, че думата е свързана с турското „пире“ - бълха, или с персийската „пери“.

Две години по-късно в дискусията се включва и авторът на романа „Хоро“ Антон Страшимиров. Визирайки мнението на историците, той заключава, че планината дължи името си на факта, че е била капище на българския бог Перун, откъдето е навярно сегашното й название. Страшимиров още считал, че Перин, както вероятно в миналото се е наричал масивът, идва от „разперен“. А доводът е, че централната част на Северен Пирин, гледана от Банско, изглежда разперена.

Има данни, че в античността траките са наричали планината Орбелус - „белоснежна.“ Славяните пък я кръстили Юденица, тъй като те вярвали, че в нея живеят много юди, както наричали предтечите на днешните самодиви. Въобще догадки много и все по-любопитни. Както и тази, че българската планина има връзка с Пиринеите и думата пирамида. Тъй като върховете и на двете вериги наподобявали тази геометрична фигура. Повече са феновете на митологичния произход, според който името на Пиринеите идва от принцеса Пирена, която е била обичана от Херкулес.

Интересно е, че наред с езиковедските теории има и доста легенди. Според една Пирин и Рила били млади и влюбени - те се взели, въпреки че близките им не разрешавали. Родили им се две деца - момче и момиче – Искър и Места. Децата били много буйни и все се карали. Веднъж, докато баща им бил на лов, майката вдигнала ръце и ги проклела - тя и баща й да станат на камък, за да не им дадат вече родителска ласка, а децата никога да не се срещат повече. Така според легендата се създали днешните планини Рила и Пирин и реките Искър и Места, които никога не се срещат.

Името на Пирин планина все още не е разгадано категорично.

Все пак траките се считат за кръстници на Рила - най-високата планина на Балканите. В античността тя е наричана Роула („водна планина“) заради многото реки и ручеи, които бликат от нея. Прелюбопитно е, че родният езиковед Иван Дуриданов свързва планината с митичния герой Ахил. Тъй като и в двамата дремел общ лингвистичен корен - тракийското словосъчетание "рой ахила" се превежда като „планината на множеството реки/потоци“, а Ахил всъщност означавало "роден във водата".  Няма еднозначно мнение и откъде идва името на Витоша, планината гордост на българската столица.

В древността тя е наричана Cĸoпap, което се превеждало като „стръмнина“, „планинска кула“. По-късно се установява съвременното Витоша, което означавало двувърха планина. Като звучене обаче е близка и до латинското „Вита“ (живот).

Проф. Александър Фол пък опита да разгадае шифъра на Странджа. Според учения топонимът дължим на одриската дума Тонзос, старото име на река Тунджа, която тече през планината. Според революционера етнограф Георги Попаянов в Странджа дреме и старобългарският корен “стран”, т.е. остранена, “затворена”. Доста интересни теории има и за Сакар планина. Една гласи, че идва от древноегипетския бог на мъртвите Сокар. Твърди се, че кръстници на планината са египетски пътешественици, идвали в древността по нашите земи. Или обратно, оттук ходили натам. Омир наричал Родопа  „Снежните планини на траките“. Предполага се, че името е с тракийски произход, а е дошло до нас защото Херодот съвестно го е записал през V век пр. Хр.

Еверест носи името на британски геодезист

Хималаите са най-високата планинска верига в света. Името й се състои от санскритските думи „хим“ и „алайа“ и буквално означава „мястото, където живее снегът“ или „дом на снега“. Там се намира и най-високият връх на планетата - Еверест. Той е кръстен на британския геодезист сър Джордж Еверест, бивш директор на Индийската топографска служба. Тибетците преди това обаче са нарекли върха Джомолунгма, което означава „богиня-майка на света“, а непалците го назовавали Сагарматха - „Високо в небесата“. Алпите са не по-малко живописни. Те идват от латинското „бели планини”, но е възможно произходът им да е келтски - от словоформите „алб “ (високо) или „алба“  (дума за „хълм“).