Димитър Димитров е роден в Стара Загора. Завършва Химическия факултет на Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Института по биофизика на БАН през 1984 г.

От 1990 г. работи като старши изследовател в Националните институти по здравеопазване в САЩ. През 2017 г. е поканен да ръковиди Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг. 

През октомври миналата година д-р Станчев е отличен като един от десетте най-значимите учени в борбата с коронавируса в САЩ. 

Ето какво разкрива в интервю за novini.bg. специалистът за борбата с пандемията:

- Проф. Димитров, разкажете ни за Вашата работа в Център по терапевтични антитела в Университета в Питсбърг.
- Бях поканен да сформирам център за терапевтични антитела (The Center for Antibody Therapeutics - CAT) със задачата да развием терапевтични средства срещу заболявания, за които няма налични лекарства, най-вече рак, вируси и стареене.

През последните три години от основаването на CAT ние идентифицирахме и охарактеризирахме редица човешки антитела срещу ракови протеини, някои от които може да бъдат използвани за клинични изпитвания при хора.

Тази година също така идентифицирахме панели с антитела срещу SARS-CoV-2, които показаха висока ефективност в няколко животински модела на инфекцията и два от тях в момента са в процес на подготовка за прилагане и при хората, надяваме се това да стане в началото на следващата година (2021 г., бел. ред.)

- Може ли да коментирате откритието относно COVID-19 - изолирането на най-малката до момента биологична молекула, която напълно неутрализира вируса SARS-CoV-2?
- Открихме домейн на човешко антитяло, който е около 10 пъти по-малък от антителата в пълен размер. Той показа мощна антивирусна активност, специфична за SARS-CoV-2 в два животински модела и в момента се произвежда.

Поради малкия си размер има по-добро проникване в тъканите, включително белия дроб и може да покаже висока ефективност при хората.
Той също може да бъде формулиран така, че да се прилага чрез вдишване и именно върху тази възможност работим в момент.

- Как Вие и Вашите колеги възприемате развоя на пандемията с коронавируса към днешна дата, след създаването на ваксината?
- Много сме щастливи, че вече две ваксини се прилагат на хората в САЩ, предимно на здравни работници. Включително и тази седмица (преди Коледа, бел. ред.) се ваксинира моята дъщеря. Надяваме се през следващите няколко месеца всички, които искат, да бъдат ваксинирани.
Има някои опасения относно алергичните реакции, но те са рядкост и поне засега тези пациенти са се възстановили успешно.

Допълнителни опасения са относно новия щам на вируса, който бе изолиран в Обединеното кралство, но въпреки че няма строги данни, сигурен съм, че ваксините също ще предпазят от този щам. Има още няколко ваксини, които биха могли да бъдат одобрени за клинична употреба и в САЩ. Така че сме оптимисти, че с2021 г. ще бъде повратна точка в пандемията.

- От гледна точка на науката каква поука може да си извлечем?
- Всъщност няма никакво ново съществено научно познание поне по отношение на разработването на лекарства и ваксини. Основният урок е, че разработването (не научното откритие) на нови лекарства и ваксини, особено на новия тип ваксини, базирани на РНК, може да бъде направено с безпрецедентна скорост. Много по-бързо, отколкото бихме могли да си представим преди.

Производството и одобрението за човешка употреба се извършва в продължение на месеци, вместо години.