Севдалина и Валентин Спасови са едно от най-обичаните и успешни музикални семейства у нас, което няма нужда от представяне. Говорим си откровено с тях за постигнатото през годините, за човешката стойност на успеха, както и за най-свидното в живота им - тяхното семейство и внуци. 

- Севде, Вальо, няма българин, който да не ви познава и да не е чувал песента ви “Сине, сине”. Но в ролята ви на баба и дядо сте непознати. Разкажете ни за внуците си и как вие се чувствате с тях и в това си амплоа?

- Не сме вярвали, че толкова много се обичат внуците. Но сега, когато имаме вече 2 внучета, сме много щастливи. Виктор е на 6 г. и половина, а Алина е на 9 месеца. Виктор е много умно и будно дете. Безкрайно много обича малката си братовчедка! Алина е изключително красиво бебе! За съжаление, по-рядко се виждаме с нея на живо. 

Те са нашата най-голяма радост и утеха в трудни моменти, затова мечтата ни е да живеят в мирно време, да бъдат здрави и да имат щастливо детство. 

- Усещате ли разлика в поколенията, в ценностите, които например вие, вашите син и дъщеря и сега вашият внук и внучка изповядват? Накъде, в каква посока върви светът според вас?

- Преди време нямаше такива технологии, нямаше интернет и мобилни телефони, но като цяло животът беше по-спокоен. Ценностите бяха съвсем различни от сегашните. Разликата между поколенията е огромна. Днешните деца от много малки чрез телефоните на родителите си навлизат в необятното пространство на интернет. Свидетели сме как много млади родители вместо да се занимават с децата си, им пускат музика или игри на телефона, защото така е по-лесно. Задава се едно изцяло интернетно поколение. Това, което най-много ни притеснява, е, че се губи общуването на живо 

Все пак младите хора имат голямо предимство - по-бързо се информират, по-смело вземат решение за важни неща в живота, в техните действия рядко има сантименти към минали неща и спомени. Което в днешния динамичен живот се оказва по-практично.

- В тази връзка каква е ролята на артистите като вас в едно общество? 

- Ние сме създали творчество, което е близко до душевността на българина. Песните ни са разпознаваеми и са харесвани по целия свят, където има наши сънародници. Това е повод за гордост, тъй като сме успели да формираме собствен музикален стил, който да въздейства на публиката. Да стигнеш до сърцето на българина, да го накараш да бъде горд - не е лесно. 

Нужни са всеотдайност и вяра в това, което правиш. Чудесно би било, ако с нашето творчество сме успели да приобщим и да възпитаваме поколенията в любов към семейството, родината и българските традиции и фолклор. 

- Занимавате се с музика вече сигурно 40 години. Има ли още нещо, което би могло да ви изненада? Или може би да ви възхити или отврати в това поприще - музикалното?

- Винаги е имало какво да ни изненада в областта на музиката. През последните години забелязваме, че възрастовата граница в изпълнителското изкуство рязко спадна. Свидетели сме как деца на 12-15 г. са с невероятни гласове и изпълняват сложни песни, които са за възрастни. Човешките възможности се сляха с новите технологии.

През годините минахме през какво ли не. 

Били сме на гребена на вълната, тръгвали сме и от нулата, но винаги сме се старали да запазим човешкото в себе си и да не забравяме откъде сме тръгнали

И все пак не може да не споменем огромното ни разочарование от това, че най-популярната ни песен - “Сине, сине”, беше грубо присвоена и използвана от украинска изпълнителка. Получихме много уроци през годините, но разбрахме най-важното: “Не се гневи на тези, които успяват с подлост и нахалство! Запълни живота си с неща, които имат значение - приятелство, любов, преданост,... и той никога няма да бъде празен!”.

- Колкото и клиширан да звучи въпросът ми, каква е вашата муза, вашето вдъхновение и мотив да продължавате да сте на музикалната сцена, да имате концерти, да сте музикални гости в специалните празници на градове, села, на хората?

- Когато издадохме първия ни албум, който направи един от най-големите тиражи в България (разбира се, с пиратските копия), видяхме колко много се харесват нашите песни от публиката. Именно това ни вдъхнови да сътворим и следващите албуми. 

Когато виждаме, че децата пеят заедно с нас на концертите ни, си казваме, че трябва да продължим, колкото и да е трудно понякога

Тези деца не са били родени, когато сме създали най- популярните си песни, но знаят текстовете, което означава, че има приемственост. Родителите и близките предават творчеството ни. Това е най-голямата награда за нас като автори и изпълнители. 

- След години какво бихте искали да кажат хората за вас? Как бихте желали да ви запомнят? Или с какво? Безспорно е, че с песните си вие ще живеете поколения напред, но освен тях?

- Досега не сме се замисляли какво бихме искали да кажат хората за нас след години. Най-напред ние станахме известни като изпълнители, но е важно да запомнят, че освен това сме и автори на най-популярните ни песни. Дори и в световната музикална практика рядко се срещат изпълнители, които пишат, продуцират и изпълняват собствените си песни.

Освен това за всички почитатели и за тези, които се интересуват от нашето творчество, сме направили музикален канал в You Tube - www.youtube.com/@spasovi, където могат да видят интересни клипове, концерти, телевизионни предавания и рецитали от създаването на дуета до наши дни. Със сигурност ще бъдат изненадани от изпълнения, които не са виждали. 

Ще се радваме, ако ни запомнят като дуета, създал песни за поколенията, превърнали се в народни.

- Севде, в медиите излезе информация за трудност от здравословен характер, през която ти си преминала. Зад гърба ти ли е вече? Имаш ли желание да споделиш? Може ли така да помогнеш на други хора, да им вдъхнеш вяра или надежда?

- Това е поредното изпитание, през което минах. Даже не искам да си спомням. Но не всичко е в нашите ръце. Мисля, че 

когато Бог протегне ръката си, всички трудности и болести изчезват и аз му благодаря от дух, душа и сърце и се надявам да ме възстанови напълно

Старая се постепенно да се връщам към някои от заниманията си. 

- Но пък това изпитание обедини вашите фенове и в интернет особено се “изля” наистина потоп от съпричастност и положителна емоция. Състрадателен ли е българинът? Или богобоязлив? А може би лицемерен?

- Българинът е съпричастен и състрадателен в такива моменти. Наистина не съм очаквала такава реакция от страна на медиите и феновете. Искам да изкажа своята признателност към всички, които морално ни подкрепяха в този тежък момент, не се отдръпнаха от нас, не ни забравиха и ни даваха сила и кураж да се справим с трудностите. Благодарим ви!

- В какво вярвате вие като семейство, като творци, като хора и изградени личности?

- На първо място, вярваме в Бог. Вярваме в любовта, в добрината и в справедливостта. Вярваме, че който постъпва благо, върши добро и помага на другите, ще получи очакваното и измоленото от сърцето си.

Вярваме в семейните ценности и смятаме, че подкрепата и любовта на близките хора е най-важна. Вярваме, че можем да бъдем щастливи с това, което най-добре правим, и да се наслаждаваме и на малкото.

- Вальо, тази година ти отбеляза своя 60-годишен юбилей! Честито! Направи ли равносметка или е още рано за това? За какво не ти стигнаха тези години и оттук-насетне какво мечтаеш и си поставил за цел да постигнеш?

- Да, навърших 60 г., но не съм си правил равносметка досега. Смятам, че доста неща съм постигнал в професионален план, но винаги има още какво да се желае. Извървях дълъг път от студентството ми в Музикалната академия в Пловдив, асистент по музика в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград, също така и музикант и аранжор в оркестъра на Радио Благоевград.

Бях един от създателите на “Пирин фолк” и участвах в много други музикални формати. Но най-важната стъпка беше създаването на дуета Севдалина и Валентин Спасови и песните, с които се появихме на голямата сцена. Оттук се отвори нова страница в нашия музикален и семеен живот, изпълнен с концерти и пътувания, срещи с различни хора, 12 издадени албума, телевизионни предавания и т.н. 

Времето никога не стига за всичко, но бъдещето е пред нас и се надявам да направим това, което не сме успели досега

Само да сме живи и здрави!

Успоредно с музикалните ни ангажименти вървяха и семейните - раждането и отглеждането на нашите деца - училище, студентски години и така до днес, когато те също вече са родители.

- Вашето пожелание към читателите на в. “Над 55”!

- Пожелаваме на всички читатели да бъдат позитивни, взискателни и да слушат песните ни, защото с песен на сърце по-леко се живее! Докосне ли сърцето, остава в него завинаги. 

За видимите рани по тялото има много мехлеми. За невидимите рани в душата има един-единствен лек - това са нашите песни, сътворени от душа и сърце, които подаряваме на вас, читателите на в. “Над 55”!

Валентина НЕНОВА