Темата за работниците в земеделието от трети страни не е нова, но все така доста актуална.
Докато държавата говори за развитие на селските райони, дигитализация и иновации, основният проблем за много земеделци е прост - няма кой да работи на полето.
Много фермери описават как цялото им семейство работи денонощно, но не могат да се разширят, защото не намират хора. И не става въпрос само за пари. Проблемът е комплексен – сезонност на труда, отдалечени села, липса на мотивация у местните, а когато се стигне до наемане на работници от трети страни – административни спънки, пише Агри.
Историята на Петър Петров, животновъд със семейна ферма, е показателна. След години неуспешни опити да намери местни работници, той решава да наеме двама души от Непал – с опит, с желание за работа, с всички документи в ред от тяхна страна. Само че българската бюрокрация ги спъва в дребни детайли – длъжностната позиция, за която са кандидатствали хората, не съвпадала буквално с обявената. Резултатът: година по-късно – казусът няма развитие, а фермерът тепърва ще обжалва.
Друга история е тази на Галин Георгиев от Добричко, зеленчукопроизводител - той разказва как не може да разшири стопанството си, въпреки че има пазар, клиенти и амбиции. Няма хора. Няма кой да работи.
Липса на човешки труд
Истината е, че все повече фермери изпитват натиск не заради липса на пазари, субсидии или напреднали технологии, а заради липсата на човешки труд.
И да, някои фермери търсят креативни решения – от агротиймбилдинги до "набери си сам" инициативи, за да компенсират липсата на сезонни берачи. И макар че това може би работи като маркетингов подход, в основата си земеделието не може да разчита само на хоби-берачи от сезон на сезон. Трябват хора, които да вършат работата. Всеки ден и то сериозно.
За проблемите с работната ръка - решение все още няма. Дали работниците ще са от трети страни или не - значение твърде много няма. Но едно е сигурно - ако не направим нищо, ще продължим да гледаме как плодовете окапват, зеленчуците гният, а стопаните се отказват – не заради лоша реколта, а заради невъзможността да я приберат.
