В свят, в който все по-често слушаме за агресия, измами и безразличие, едно момче от Добрич напомни, че доброто не е изчезнало. Просто понякога идва тихо. С ученическа раница, мокри обувки и чиста съвест.
Шестокласникът Енан Гюджен от СУ „Свети Климент Охридски“ намира близо 180 евро на улицата в дъждовен ден. Парите лежали до локва. За мнозина това би било изкушение. За него – чужда болка.
„Изобщо не си помислих да ги взема“, казва спокойно момчето. „Веднага влязох в магазина и съобщих.“
Оказва се, че вътре по същото време е и жената, изгубила парите – пенсионерката Милка Желязкова. Това били току-що получените ѝ пенсионни пари, с които тръгнала да плаща сметки и да купи хляб.
„Бяха чисто нови банкноти – току-що ги бях взела от пощата“, разказва тя.
Само секунди делели жената от момента, в който щяла да разбере, че е изгубила цялата си пенсия.
„Бръкнах в джоба – няма ги. Нито човек срещнах, нито нищо“, спомня си тя.
А после се появява Енан.
„Не трябва да носим чужди пари в нашите ръце“
Думите на момчето звучат с такава простота, че тежат повече от дълги речи.
„Тези пари са животът на тази жена“, казва той. И добавя нещо още по-силно:
„Не трябва да носим чужди пари в нашите ръце. Така са ме учили.“
Историята бързо се разпространява сред съучениците му. Някои го питали защо не е задържал парите. За него обаче въпросът дори няма логика.
„Защо да ги задържа? Те не са мои.“
Един урок по човечност
У дома постъпката му също предизвиква вълнение. Майка му веднага се свързва с класния ръководител, а поздравленията не закъсняват.
Самият Енан не търси слава. Не говори като герой. Говори като човек, възпитан да различава правилното от удобното.
„Чувствам се като наистина добър човек“, признава той с усмивка.
И може би точно това прави историята толкова силна – защото не е за сензация, а за нещо, което започва да ни липсва все повече: естествената човешка почтеност.
В навечерието на празниците посланието на момчето звучи като шамар за цинизма на времето:
„Винаги постъпвайте правилно. Хората могат да огладнеят. Един ден без храна е труден за някои.“
А когато го питат дали доброто се връща, Енан отговаря без колебание: „Да.“
И понякога е нужно само едно дете, за да ни накара отново да повярваме в това.
