Все по-често се говори за агресия в училищата. Все по-чести са ситуациите, в които възрастни малтретират деца, или деца бият деца!

И в трите случая говорим за едно и също - за силата на лошия пример в живота на хората! Точно за него става дума и в следващата история, в която главен герой е едно 9-годишно момче, а на практика на негово място потенциално може да бъде всяко дете.


Теодора Игнатова
 
За безумната история разбираме лично от майката на потърпевшото момченце Теодора Игнатова, която е почетен консул на Република България в Демократична Република Конго и президент на международната фондация „Тouch Happiness Foundation” в България и в Демократична Република Конго.

Тя разбира с ужас и известно закъснение за онова, което е сполетяло детето й в родния й град.
 
Както е правил винаги досега, синът й е гостувал при баба си и дядо си във Враца. Играели с децата в парка на ДНА в центъра на града до един момент, в който едно от тях се разсърдило, отишло при баща си, за да му се оплаче, след което родителят решил буквално да раздаде правосъдие.

Галин Младенов първо се разкрещял на детето, после му ударил два силни шамара, след което издърпал ухото му, стиснал го зад врата и го принудил да падне на колене. Когато момчето вече било в молитвена поза, бащата заповядал да поиска прошка от сина му.

Какво е предизвикало тази брутална, абсолютно недопустима и крайно абсурдна реакция ли? Ами един най-обикновен детски спор..!

Най-обикновен детски спор, след който обаче, едно 9-годишно момче получава такава жестока психическа травма, каквато и една дузина физически шамари не могат да причинят!

Това дете вече няма желание да ходи на гости на баба си и дядо си, не смее дори и да си помисли, че може отново да играе с приятелите си във врачанския парк. Буди се посред нощ ужасено от кошмари и вероятно още дълго ще се бори със страховете си.

Страх го е. От агресията на бащата. От останалите деца, които могат да му се присмеят заради жестокото унижение, което е изтърпял. От целия ужас, който сега се е настанил удобно в душата му!

„Това, което се е случило със сина ми е гнусно. Затова няма да си мълча. Искам тази случка да стане известна на всички, за да стане ясно, както на децата, така и на възрастните, че това не е редно и никой не може да си позволява такова поведение.

Освен това в тази държава има закони и не трябва да приемаме агресията за нещо нормално”, казва с ужас Теодора Игнатова, която по ирония на съдбата от години се занимава с благотворителност. Помогнала е на стотици хора и деца, особено на деца, преживели насилие.

Миналата година с фондацията си „Докосни щастието” във Враца Теодора Игнатова направи голяма кампания сред подрастващите. Освен с благородните каузи, тя е и един от основателите и член на управителния съвет на българската национална гайдарска асоциация.

„Синът ми го беше страх да ми разкаже тази история и всъщност аз я разбрах от майката на негова приятелка, която също е била в парка в този момент”, добавя още Игнатова, която веднага е завела детето си на психолог и лекар.

Чак когато момченцето се прибира в София, тя вижда следите от стискането по врата му, разбира и за шокиращите подробности от случката. А сега вероятно ще й отнеме години, за да излекува психиката му!

Разбира се, Теодора Игнатова веднага подава жалба в полицията, заведена под входящ номер 179500-5590 срещу мъжа в полицията.

Консултирала се е и с адвокат, който тепърва ще се заеме с делото срещу Галин Младенов – един баща, чиято съвест и елементарно възпитание очевидно са дълбоко закърнели под тежестта на юмручното право!

За съжаление тази история ще прозвучи познато за мнозина, чийто деца в някакъв момент някъде са били на мястото на 9-годишния син на Теодора Игнатова.

Ще прозвучи и като предупреждение за онези, които искат да предпазят децата си, доколкото изобщо им е възможно.

Трябва да звучи и като сигнал към цялото общество - че такива практики трябва да се изкоренят веднъж завинаги!

Историята е шокиращо нарицателно и за това колко безразсъдни и престъпни в подходите си могат да бъдат някои родители, които, както става ясно от разказа - никога не са мислели върху това, че тази агресия един ден ще бъде предпочитан подход и от техните деца. Или такава им е целта...?!