От години не бях виждал толкова препълнена зала 1 на НДК на кинопрожекция, както беше при откриването на 10-ото издание на кино-литературния фестивал „Cinelibri”.

Като прибавим и оживлението, което цареше още пред портите на НДК и вътре във фоайето около статуята от позлатен бронз „Майка България”, където желаещите зрители можеха да се освежат с поднасяни им плодови или нискоалкохолни коктейли. Всичко беше „на празник като на празник”. При това напълно изискано, „по европейски”. Какъвто е и духът на „Синелибри” още от самото му създаване.

Започнал като на шега през 2015 г. със само 14 филма, техният брой растеше прогресивно, за да достигне сега над 60 творби. За да привлече фестивалът т.г. нови ленти и от такива творци, като: Педро Алмодовар, Паоло Сорентино, Тод Филипс, Жак Одияр, Микеле Плачидо, Михаил Локшин и др.

"Майстора и Маргарита" на режисьора Михаил Локшин се смята за най-доброто екранно превъплъщение на прочутия роман на Михаил Булгаков

За да се срещнем в София „на живо” и с редица световни звезди: с шотландския писател и сценарист Ървин Уелш /”Трейнспотинг”/, италианския режисьор Даниеле Лукети, австрийско-германския романист Даниел Келман /”Аз и Камински”/, „нашето момиче в Холивуд” Мария Бакалова и др. Келман и Бакалова са и в международното жури, оценяващо конкурсните пълнометражни игрални филми.

Къде са обаче корените на силата и успеха на фестивала ? Къде е разковничето той само за едно десетилетие да се утвърди като силна и успешна панорама на „седмото изкуство”.

„Синелибри” е силен и качествен, защото филмите са заснети по силни и качествени литературни произведения, подбрани много грижливо и с вкус (а не на комерсиален принцип) от „мозъка и мотора” на фестивала Жаклин Вагенщайн и нейния неголям, но очевидно „боеспособен” екип.

Винаги стилната Жаклин Вагенщайн е "мозъкът и моторът" на фестивала

Фестивалът е толкова успешен, защото е единственият в света, който представя само екранни адаптации на книги, при това направени почти изключително през последните две години. Симбиозата литература – кино има наистина мултиплициращ ефект и привлича за участие все повече големи имена на киното.

Мотото на Синелибри -2024 е „Поезия безкрай”

„То е своеобразен контрапункт на грохота на оръжия – споделя директорката на фестивала Жаклин Вагенщайн – и звучи като съпротива срещу опростяването и принизяването на истинските ценности и критерии…” Полетът на свободния човешки дух ни „гледа” и от официалния плакат със стилизираните „криле”, препращащи ни към култовия филм „Криле на желанието” на режисьора Вим Вендерс.

Момент от литературния пърформънс, с който в зала 1 на НДК беше открит Синелибри 2024

Откриването на 10-ия „Синелибри” не беше обременен от традиционна церемония. Напротив, многохилядната публика в зала 1, сред която бяха също служебният министър на културата Найден Тодоров, бившият премиер и лидер на ПП-ДБ Кирил Петков, заместник-кметът по културата, образованието, спорта и младежките дейности на Столична община /б.а.- традиционен партньор на фестивала/ Яна Генова и др.​​​ получи като прелюдия към филма стилен пърформънс от четирима млади актьори, рецитиращи любовна лирика на фона на приятна музика /реж. Димитър Коцев- Шошо, музика Божидар Василев – Тrombobby/. Накрая на пърформънса на сцената излезе елегантната, както винаги, Жаки Вагенщайн и пожела на киноманите само „дълги нощи със Синелибри-2024”.

Служебният министър на културата Найден Тодоров и директорката на фестивала Жаклин Вагенщайн на неговото откриване

Също по традиция фестивалът се открива с филм, в който или режисьорът е крупно име в киноиндустрията или предлага звездни актьори. Така бе и тази година с най-новата лента „Партенопа” на Паоло Сорентино, един от корифеите режисьори на „Чинечита” и с Гари Олдман и Стефания Сандрели, която макар и само във финалните сцени веднага прикова вниманието на зрителите.

С филма "Партенопа" на Паоло Сорентино беше открит Синелибри 2024е

Партенопа се казва една от сирените в гръцката митология, опитала се според Омир да отклони Одисей от неговия път обратно към дома и Пенелопа. Партенопа е и поетичното име на Неапол - родното място на самия Сорентино, към което и чрез този филм големият майстор се обяснява в любов. Партенопа се казва и главната героиня, която се ражда /в буквалния смисъл на думата/ във водите на безумно красивия неаполитански залив, в южния град дръзко флиртува, търси любовта, но и свободата.

Да, Паоло Сорентино е бележит режисьор и сценарист, има във витрината си „Оскар”, „Златен глобус”, БАФТА и други високопрестижни награди, редовно селектиран е за фестивала в Кан.

Да, операторската работа е блестяща – незабравими морски пейзажи и красоти от „Виж Неапол и умри!”, майсторски са пресъздадени и мрачните, мръсни и опасни улички на стария град. Да, дебютантката Челесте Дала Порта е ослепително красива и съблазнителна в ролята и на много интелигентната също Партенопа.

Тя възприема и търси любовта като средство за оцеляване, но „май се провалих или пък не”, разсъждава накрая вече възрастната Партенопа, изиграна от Стефания Сандрели. Да, Гари Олдман не би могъл да не бъде на познатата ни висота като професора по антропология Марота. Да, на моменти проблясват изключителното остроумие и вкус към сатирата на Сорентино.

Но… При „Партенопа” магията на кинематографията някак си се губи от накъсаността на повествованието, потъва в наслагването на епизоди, които невинаги имат връзка един с друг, от забавения темпоритъм /филмът продължава 136 мин./.

Твърде много са и еротичните сцени, също невинаги обусловени. Особено дразнещ е епизодът, в който в голямо помещение с насядали на столове главно хора от „третата възраст”, момче и момиче, чисто голи трябва на голямо легло да осъществят публично „сливането на две големи неаполитански фамилии”.

При това поощрявани от майката на младежа, която дори го побутва при половия акт?! Надали това е в традициите на силно католическия Италиански Юг?! Неслучайно „Партенопа”- седмо участие на Паоло Сорентино в борба за „Златната палма”, е била хладно посрещната от публиката в Кан.

Италия, „страната на неореализма в киното” се представя на „Синелибри- 2024” и с

проекта Italian Screens ( Италиански екрани )

Той цели да предоставя на италианските културни институти, както и на диломатическите и консулските служби на „Ботуша” по света, нови и качествени аудиовизуални продукти, за да засили разпространението на италианското кино в чужбина.

Сега за първи път Italian Screens се представя в България, при това именно на Синелибри -2024 със седем филма, произведени тази година. Сред тях изпъква психологическа драма „Доверие“, адаптация по едноименния роман на Доменико Старноне.

Сцена от филма "Доверие", включен в проекта Italian Screens

Нейният режисьор, многократно награждаваният Даниеле Лукети е специален гост на нашия фестивал и ще бъде на първата прожекция на „Доверие” /18.10. от 19.00 ч. в кино „Люмиер”/, с която се открива и Italian Screens. Несъмнено голям интерес ще събуди и филмът за Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело „Вечният визионер”.

Режисьор на творбата е отлично познатият у нас „Октопод” Микеле Плачидо, а в главната женска роля влиза Валерия Бруно Тедески. Тя е носителка на 4 приза „Давид ди Донателло” за най-добра киноактриса и е по-голямата сестра на Карла Бруни, съпругата на бившия френски президент Никола Саркози. Първата прожекция на „Вечният визионер” е също в „Люмиер” на 22.10. от 19.00 ч.

Дори бегъл поглед върху богатата програма на Синелибри 2024 /той ще продължи до 3 ноември/ показва отличната работа на Жаклин Вагенщайн и нейния амбициозен екип с културните институти или културни служби към редица посолства у нас : Италия, Франция, Полша, Япония, САЩ, Германия, Израел, Португалия, Румъния, Гърция, Финландия и др. С тяхно съдействие са организирани тематични галавечери, премиери на филми, срещи и разговори с творци.

Мотото на 10-ия кино-литературен фестивал „Поезия безкрай” пък е дало отражение и върху поетични наименования на негови раздели, като: „Сонетен венец”, „Рима и ритъм”, „Оди за човека”, „Лирично отклонение”, „Документална октава” и др.

В рамките на „Рима и ритъм” е криминалната драма -мюзикъл „Жокера – лудост за двама” /САЩ, реж. Тод Филипс/ . Той е продължение на триумфиращата през 2019 г. лента „Жокера”. За изпълнението на този прочут злодей от комиксите Хоакин Финикс заслужи „Оскар” за най-добър актьор. Сега в неговото продължение „Лудост за двама”, което според някои критици дори надминава качествата на първия филм, Х. Финикс си партнира с мултиталанта Лейди Гага.

От „Оди за човека” силно внимание привлича биографичната драма „Да бъдеш Мария” /Франция, 2024 г./, посветена на нерадостната съдба на младата актриса Мария Шнайдер, след нейния „бум” в киното като партньорка на Марлон Брандо в култовия „Последно танго в Париж”.

Ана-Мария Вартоломей в ролята на Мария Шнайдер от френския филм "Да бъдеш Мария"

Също в „Оди за човека” с някои тайни на Антарктида ще ни запознае българският документален филм „Едно ледено лято”. Вълнуващият разказ за 32-ата антарктическа експедиция е дело на Мария Чернева /автор и сценарист/. Режисурата на тази продукция на БНТ е на Ара Хугасян, а зад камерата е Анна Андреева. „Едно ледено лято” ще бъде показано …”на топло” в бившата Топлоцентрала на 28.10 . от 19.00 ч.

Изявено българско присъствие има в „Документалната октава”

В „Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал” ще видим неподвластния като че ли на годините си Ицхак Финци, а сценаристка и режисьорка на художествено-документалния филм е неговата млада съпруга Лиза Боева.

На възпиталия поколения български артисти театрален педагог Димитър Еленов е посветена творбата на режисьорката Розита Еленова „Свободен, по-свободен, Димитър”.

Макар и продукция на САЩ, но с тема България, е „Монумент на любовта” -вълнуващо документално изследване на съдбата на евреите в България през Втората световна война от режисьора Джаки Конфорти, също с български корени. В тази поредица са и документалните филми за такива майстори на перото, като: нобелиста Уилям Фокнър „Миналото никога не умира” и Ървин Уелш „Избери Ървин”.

Победителите в конкурсите за най-добър пълнометражен игрален филм по книга и за документална творба ще бъдат обявени и наградени на официална церемония в присъствието и на международното жури.

След церемонията на 25 октомври /петък/ в зала 1 на НДК от 19.00 ч. приятелите на „седмото изкуство” ще гледат камерната драма „Съседната стая”. Именно тази испанско –американска творба на прочутия режисьор Педро Алмодовар /за първи път на английски език/, в която блестят Джулиан Мур и Тилда Суинтън, грабна тази година „Златния лъв” от елитния Международен филмов фестивал във Венеция.

"Съседната стая" -първият англоезичен филм на Педро Алмодовар, ще бъде прожектиран след церемонията по награждаването

Най-добрите късометражни филми в конкурса, който се провежда за пети път в рамките на „Синелибри”, ще бъдат отличени на официална церемония в Топлоцентрала на 3 ноември от 19.00 ч. Наградният фонд за този конкурс още от неговото „раждане” през 2019 г. се осигурява от представителството в България на Tatratea – фирма, произвеждаща напитки на базата на билки от Високите Татри в Словакия. Церемонията също ще бъде последвана от прожекция на подбраните и отличени от тричленното българско жури филми. Така на 3.11. ще прозвучат и последните акорди на „Синелибри 2024”.

За все по-широкия интерес към уникалния кино –литературен фестивал недвусмислено говори и неговата география на разпространение у нас. Паралелно със София героите от негови филми оживяват и на големите бели екрани в: Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора.

Част от екипа на Синелибри 2024 е видимо доволен от своята работа

Още повече за богатата програма на Синелибри 2024 можете да видите на

https://www.cinelibri.com

 

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки – Фотоархив на Синелибри 2024