България може да остане без метеорологични прогнози заради протест на служителите от Националния институт по хидрология и метеорология на Българската академия на науките (НИМХ при БАН) за начина на разпределение на средствата за работа на службата през 2018 г.
„НИМХ протестира срещу несправедливото разпределение на бюджетната субсидия за 2018 година от страна на Общото събрание на БАН, което застрашава функционирането на националната хидрометеорологична служба". Такова съобщение на черен екран посреща всеки, който иска да посети официалния сайт на НИМХ, пише „Монитор“.

„Опасността държавата да остане без метеорологична прогноза е абсолютно реална“, заяви синоптикът от института Красимир Стоев.

Ръководството на НИМХ е разпратило писма за съдействие за решаването на проблема до принципала си – Министерството на образованието и науката, както и до всички останали институции, които имат отношение към разрешаването на проблема. Дали стачката на метеоролозите ще стане ефективна, зависи от техните отговори, стана ясно днес.

„В началото на януари Министерски съвет добави към бюджета на академията още 15 млн. лв. Четири месеца по-късно се оказа, че средствата са разпределени така – 80% от тях са за стимулиране писането на публикации, 15% за научни степени и едва 5% отиват за дейности в полза на обществото, в които влиза и метеорологичния институт. „Това е скандално преразпределение. Все още не мога да повярвам, че се случи. Ние не искаме да се разпределят парите на калпак, но все пак това да е в полза на обществото“, коментира проф. Йгор Няголов, зам.-председател на НИХМ към БАН. Нягулов обясни, че преразпределението е правено на общо събрание на БАН. В същото време е съгласувано и утвърдено от Министерството на образованието и науката.

„Ако на едно семейство му трябва един хляб, за да се нахрани, а имаш половин, на кого по-напред да го дадеш?“ Така председателят на финансово-икономическата комисия от Общото събрание на БАН проф. Никола Малиновски обясни ситуацията и изрази пълната си подкрепа към своите колеги. Светлина в тунела има, но чак през идната година, обясни още той. Тогава се очаква да бъдат финансирани 3 отделни бюджета – нормативно възложени ангажименти, административни (към които спадат и оперативните дейности на НИМХ) и основни дейности.

„Няма средства за нощен труд и празнични дни, а имаме около 220 души, които работят в този режим. Аз съм длъжен да им ги плащам, в противен случай има опасност да напуснат. Ако служителите на НИМХ декларират, че няма да изпълняват задълженията, спирането на работния процес ще стане обективна даденост. Можем да си представим до какво може да доведе спирането на системата за ранно предупреждения за бедствия“ коментира за „Монитор“ директорът на Института по метеорология проф. Христомир Брънзов.

„След преразпределението на средствата средната заплата на метеоролозите е 569 лв. Това е един вид оценка за тяхната работа и те не могат да я приемат. Как да приемат, че са най-големите мързеливци и некадърници. Средства няма дори персоналът да стигне до обсерваториите, които са извън населените места“, разкри проф. Брънзов. Парите за нощен труд и извънредни дежурства директорът на института набавял от бюджета, предназначен за оперативни дейности. И тук според Брънзов идва другата опасност – когато тези средства свършат някое от звената ще бъде принудено да прекрати дейност. А спре ли, другите също няма как да продължат своята работа. „Разчетите показват, че са ни необходими 1,190 млн. лв.“, обясни още проф Брънзов.