Синовете на даскал Ботьо Петков оставят едни от най-ярките следи в българската история

Тя има роднински връзки с родовете на Васил Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил Нектариев, Пулиеви и Палавееви. Голготата, през която преминават Ботев и неговите по-малки братя след ранната смърт на именития им баща, е малко известна, но е достойна за преклонение.

В семейството на Ботьо и Иванка Петкови се раждат 9 деца - седем сина и две дъщери. Най-големият е Христо, следват Ана, Петко, Стефан, Кирил, Тота, Генко-първи, Генко-втори и най-малкият - Боян. За съжаление, на някои от тях не са запазени снимки.

Високият авторитет на даскал Ботьо Петков и гордият му свободолюбив дух оставят своя отпечатък върху въз­питанието на синовете му

Калоферският краевед и историк академик Никола Начов ще го нарече “истинска ренесансова личност, саможертвен до забрава”.

Атмосферата на пламенно родолюбие, култът към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на неговите синове, водеща фигура сред които е Христо Ботев.

Туберкулозата рано го отнася в гроба през 1869 г. и това принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд.

Биографията на първородния син в семейството - Христо, е широко известна

Няма българин, който да не знае за неговата чета и делата му в служба на родината. По-малко известна е обаче съдбата на неговите братя, които също са дали своя достоен принос за свободата на България.

Третият син на родолюбивата фамилия - Стефан Ботев, е роден на 18 септември 1854 г. в Карлово. Той завършва с отличен успех мъжкото четирикласно училище, след което се опитва безуспешно да продължи образованието си в медицинските училища в Цариград и Букурещ. Затова заминава за чешкия град Табор, където постъпва в пети клас на местната гимназия. Там обаче живее в мизерия и заболява от туберкулоза.

Завръща се в България и през 1873 г. започва работа като учител в Панагюрище. През 1875 г. заминава при Христо Ботев във Влашко, където се включва в живота на българската революционна емиграция, а и замества брат си като учител в българското училище в Букурещ.

В продължение на 12 години Стефан Ботев работи в една от търговските кантори на своя богат сродник Евлоги Георгиев в Олтеница. Той е петият поред директор на народната библиотека и музей в Пловдив и управлява с много ентусиазъм тази институция от 9 юли 1889 г. до преждевременната си смърт на 15 април 1890 г.

Въпреки че се лекува от пристъпите на туберкулозата в Кайро, в крайна сметка жълтата гостенка отнема живота му.
Четвъртият син на даскал Ботьо е генерал-лейтенант Кирил Ботев

Той е роден на 20 април 1856 г. в Карлово. Завършва класното училище в Калофер при своя баща, след което заминава при Христо Ботев в Румъния.

В Букурещ, а по-късно и в Гюргево учителства в българското училище, където преди това са преподавали по-големите му братя Стефан и Христо. Успоредно с това прави опити да пише стихове.

През май 1876 г. се записва в четата на брат си Христо Ботев. 

“С трепет и вълнение ние слязохме на брега при Козлодуй. Целунахме родната земя и тук бяхме посрещнати от Младен Павлов, наречен от Вазов Козлодуйското даскалче. И той дойде с нас до Милин камък. От врачаните никой не дойде да ни посрещне. А ние бяхме 200 души без хляб и без вода...”

Това са спомени на Кирил Ботев в разговор с Василе Христу на 26 септември 1935 г., когато е почти на 80 години. Всъщност братът на войводата през целия си живот дава интервюта, говори... И на някои места има различия. Години са минали, нищо не е записвано...

След боя при Веслец Кирил Ботев се откъсва от дружината заедно с Иваница Данчов. Двамата са задържани от турската полиция при опит да преминат река Дунав. Осъдени са в Русчук (днешно Русе) на 15 години каторга. След подписването на Санстефанския мирен договор се завръща в родината и постъпва във Военното училище.
Завършва Кавалерийската школа в Сомюр, Франция, както и Генералщабната военна академия в Брюксел, Белгия. През 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война, като в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.

След войната е назначен за командир на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето подразделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон участва в контрапреврата срещу офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 г. Бил е командир на 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за началник на Военното училище.

На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската армия, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то се е давало само на офицери от запаса. 

През Междусъюзническата война Кирил Ботев е заместник-министър на войната. През 1914 г. преминава в запаса. Умира на 6 февруари 1944 г. в пернишкото село Студена, където семейството му е евакуирано заради англо-американски бомбардировки над София.

Най-малкият, пети, син в семейството на поета революционер е портупей юнкер Боян Ботев

Той е роден на 6 май 1866 г. в Калофер. Завършва местното класно училище. След смъртта на баща си заминава с майка си при своите по-големи братя във Влашко.

След Освобождението заедно с доведения син на Христо Ботев - Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия. Но прекъсва обучението си и постъпва в кадетския корпус на гимназията в Елисаветград. След това се завръща в България и постъпва във Военното училище.
През Сръбско-българската война от 1885 г. с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното училище, сред които е и Боян Ботев, е присвоено предсрочно звание портупей юнкер и им е разрешено да постъпят като доброволци в армията.

Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк. Воден от вдъхновяващата храброст на своя брат Христо Ботев, в сражението при Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. портупей юнкер повежда бойците си в щикова атака, но е тежко ранен на няколко места от сръбски куршуми и щикове. Умира в една софийска болница в ръцете на брат си, капитан Кирил Ботев.

Така тази бележита фамилия дава на България един изтъкнат възрожденски учител, един гениален поет революционер, един генерал-лейтенант и един подпоручик, както и един от първите директори на Пловдивската народна библиотека и музей.

Валя ИВАНОВА