Синът на Ламбо - Владо Данаилов: Баща ми е написал завещание, но мен това не ме интересува!

<br /> <strong>- Влади, гледа ли последния сезон на &ldquo;ВИП брадър&rdquo;? Като го сравняваш с вашия през 2012 г., какво установяваш?</strong><br /> - Гледах малко - караници някакви кой е по-голяма звезда, кой е пял, кой не е пял в Америка, нормални неща... В нашия сезон аз бях най-лудият и правих най-много проблеми. Мисля, че всичко беше по-нормално. Имаше сюжетни линийки, които продуцентите се опитваха да вкарат, имаше драми &ndash; между Златка и Багата, интрижки, бой дори, но нямаше пък спорове кой е по-велик. Не е лесно певците да контролират егото си. Но мисля, че дует &ldquo;Ритон&rdquo; имат голям шанс да спечелят, защото живеят и работят заедно, а това е голяма работа. От Бога е дадено това нещо!<br /> <br /> <strong>- Какво се случи с теб, след като се върна след &ldquo;ВИП брадър&rdquo; в Америка?</strong><br /> - Завърнах се в православната църква. Когато се гледах във &ldquo;ВИП брадър&rdquo;, като излязох, ми стана много гадно, защото видях, че не съм това, което мисля, че съм. Когато си толкова млад, дори да знаеш нещичко, не значи, че знаеш как да обичаш хората, как да говориш за това, как да помагаш. Мислиш едно, правиш друго... Църквата, слава на Бога, ми помогна много! Аз като съм бил 5-годишен съм кръстен в православна църква, но не бях опознал плода на покаянието. След това 20 и няколко години съм правил грешки, натрупвал съм всякакви грехове, страсти, но не съм вземал причастие. Аз съм си тълкувал с моето страстно сърце нещата на Бога, но много погрешно. Като говорих в Къщата с Иван Ласкин, той ми каза много верни неща, но аз понеже бях невеж и не бях в църквата, не знаех как да му отговоря. Много съм плакал след това, защото тогава казах на Ласкин, че не съм християнин. По това време мислех, че истината, която е в православието, разделя хората; че трябва да има някаква по-обща истина и затова казах, че не съм християнин. Тогава бях нещо като еретик! От самомнение и гордост, мислех, че това, което чувствам, е по истина от самата истина... Това беше моята грешка, и то се виждаше, защото аз не притежавах смирение. То дървото се вижда по-плода, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>а моят плод беше много дребен, никакъв</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво те накара да разбереш тези истини, да пречупиш мисленето си?</strong><br /> - Като се върнах в Америка, започнах да работя. Преди това говорех, че не трябва да се работи, че трябва само да седиш и да правиш някакви глупости. Концентрирах се, страстите ми намаляха, мислите и чувствата ми вече не бяха в същия хаос като преди. Започнах да чета историята на църквата. Отидох в Гръцката православна църква, казах на отеца, че 20 години не съм се изповядал и искам да го направя. Обясних му, че искам да водя църковен живот, да вземам причастие, да ходя на служби и да правя, каквото ми казва той.<br /> <br /> Много ми помогна Виктория, моята бъдеща жена. Аз нали си мислех, че правя някакви добрини, че помагам на хората. А тя един ден ми каза: &ldquo;Абе, ти знаеш ли, че нищо добро не си направил до сега!?&rdquo; Чисто, директно ми го каза, не я съдя. Много ме удари това, плаках 5 часа, тя започна да ме утешава. Виктория много импулсивно ми го каза. Това ме удари в съвестта и разбрах, че наистина нищо добро не съм направил до този момент. Не е случайно, че Бог дава на един мъж точно определена жена... <br /> <br /> <strong>- Виктория каква религия изповядва?</strong><br /> - Тя е еретичка като всички американци, защото там са много малко православните християни. Родителите й са методисти. Сега ходи с мен в православната църква, още не взема причастие, но лека-полека ще влезе в църквата. Човек трябва сам да стигне до това, а не да го прави заради друг. Ние сме заедно с Виктория, но сме две различни души.<br /> <br /> <strong>- Влади, започнал си да работиш, занимаваш се с масажи. Разкажи по-подробно.</strong><br /> - Една година ходих на училище за масажисти, явих се и на изпит, за да получа лиценз и да мога да работя легално срещу заплащане. Така е в щата Флорида.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли пациенти, доволни ли са?<br /> </strong>- Понякога имам и по 12 души на ден. Всички са много доволни. Работя при един лекар от година и половина.<br /> <br /> <strong>- Добре платена ли е работата ти?</strong><br /> - Аз съм още нов, а лекарят, при когото работя, не обича много да плаща, но останах засега там, за да придобия опит, а и виждам, че Бог е с мен и мога да помагам на хората. Един специфичен масаж на фашата, какъвто правя аз, е най-малко 80 долара на час, стига някъде и до 120 долара. Работейки за този лекар, аз би трябвало да получавам половината от тази сума, но аз получавам една четвърт. Нормален масаж е между 20-30 долара на час.<br /> <br /> <strong>- Къде живеете с Виктория, имате ли си собствено жилище?</strong><br /> - Още живеем в нещо като общежитие с други млади хора, съквартиранти луди-млади<em> /смее се/</em>. Но след месец-два ще се отделим, ще си вземем апартаментче, за да можем да се приготвим за семеен живот...<br /> <br /> <strong>- В началото на лятото пуснаха слух, че се жените с Виктория, а майка ти и съпругът й Ники са отишли да се видят с бъдещите сватове...<br /> </strong>- Още не е станало това. Те наистина като бяха тук се видяха с бъдещите сватове. Но ще видим къде ще бъде сватбата, защото трябва някак да балансираме. Мисля, че в България ще е по-добре, за да се венчаем в българска православна църква. Ще видим, ще говорим.<br /> <br /> <strong>- Кога планирате сватбата?</strong><br /> - До ноември следващата година, мисля, че ще стане. Ние сме решили, че ще се женим, това е факт. Сега трябва да координираме всичко.<br /> <br /> &bdquo;Сексът не е даден за кеф, а за създаване на деца. Така мислим с Виктория. Ние правим секс, не сме девствени, но ще се изповядаме и ще поискаме прошка от Господ пред сватбата&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Влади, ти готов ли си вече да имаш дете, искаш ли го?</strong><br /> - Много обичам децата! Готов съм! Виктория е осиновена и затова, освен да имаме свои деца, иска и да осиновяваме деца. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Искаме да имаме много деца!</strong></span><br /> <br /> Даже имаме намерение за в бъдеще да отворим дом за дечица, тя е магистър по начална педагогика, и нашите да са заедно с другите, да се научат да обичат всички хора.<br /> <br /> <strong>- Това желание се е породило от сходната ви съдба в детството...?</strong><br /> - Аз не съм имал никаква драма в детството. Аз съм най-благословеният човек на света! Винаги моят истински баща се е грижил за мен, а и съпрузите на майка ми са се грижили за мен и са ме гледали като техен син. Изпитвам голяма благодарност към всички тези хора и, за да я върна тази благодарност, и аз искам да се грижа за колкото може повече деца! <br /> <br /> А Виктория е осиновена в първия ден, когато се е родила. Биологичната й майка не е могла да се грижи за нея и, слава на Бога, е решила да я даде на родителите на Виктория. Баща й е адвокат и помага безвъзмездно и на други хора да си осиновяват дечица. Нейните родители винаги са правили всичко за нея и са много добри хора. Винаги са празнували на Виктория два пъти рождения ден - когато се е родила и когато е разбрала, че е осиновена.<br /> <br /> <strong>- Видяхте ли се сега с баща ти, докато беше в София, поговорихте ли си?</strong><br /> - Много, много си говорихме. Той, като всеки баща, се интересува какво ще правя в бъдеще. Радва се, че има промяна в мен, че съм по-стабилен, по-здраво стъпил на земята. Говорихме си и за миналото, за грешките ми. <br /> <br /> След &ldquo;ВИП брадър&rdquo; изядохме повечето пари, купихме един телевизор и това беше нашият подарък. Всичко друго го раздадох. С баща ми говорихме и за това. И той е раздал много пари през живота си. Но разсъждавах пред него, че не винаги даването на пари е решението. Това е най-лесното. Има други по-важни неща, които трябва да се правят за хората. Защото само като раздаваш пари, развращаваш хората, човекът може да се отпусне, да не търси работа. Баща ми ме слушаше и мълчеше и от време на време слагаше една малка усмивка. А аз исках да го утеша, да не се притеснява, че за нищо ще раздавам парите си, че вече съм разбрал много неща... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той много прощава</strong></span><br /> <br /> Дори преди да си направил нещо, вече ти е простил. Аз никога не съм изпитвал никакви лоши чувства към него. През целия си живот съм се радвал, че съм имал баща като него, нищо, че не сме били близко един до друг. Бог ми даде този дар да изпитвам любов отдалече!<br /> <br /> <strong>- Вие сте мъже, казвали ли сте си някога един на друг: &ldquo;Обичам те!&rdquo;?</strong><br /> - Винаги сме си го казвали. Ние сме с меки сърца. Баща ми винаги се е отдавал на хората, винаги е давал повече, отколкото е вземал. Но добрината, раздаването, дори да не се връща от хората, то се връща от Бог! И аз виждам, че Бог го награждава за всичко, което е давал и направил и ще го награждава все повече и повече.<br /> <br /> <strong>- Стефан Данаилов е споделял пред медиите, че след смъртта на Мария е много самотен. Покани ли го на гости в Америка?</strong><br /> - Аз го каня от малък в Америка <em>/смее се/</em>, но не знам сега дали, след проблемите, които преживя, ще тръгне да лети нанякъде... Съмнявам се.<br /> <br /> Когато най-близкият ти човек си отиде, е много трудно. Но като бях при него, той се радваше, не мога да кажа, че е човек в депресия. Виждам един силен дух! Той има много хора около него, които го обичат - цялото му семейство от страната на Мария, от моя страна и моите близки. Има много хора, за които той се грижи. Ако ние сме добре, и той е по-добре. Може би това е най-директният начин да му помогнем &ndash; да не зависим толкова много от него, да се грижим за себе си, да си уредим живота.<br /> <br /> <strong>- Много неща се изписаха за наследството на Стефан Данаилов. Има ли някакви такива разговори във фамилията?</strong><br /> - Баща ми е човек много грижовен, мисля, че всичко вече е организирал. Вече всичко е уредено, със сигурност. Той знае, че мен не ме интересуват тези неща и затова не говори с мен по тези въпроси. Не знам дали изобщо говори с някого. Но да мислиш за смъртта на някого е от лукавия...<br /> <br /> <strong>- Не, не, става въпрос, за след много години, когато неминуемо, и това е нормалното, бащите си отиват преди децата си от този свят...</strong><br /> - То е същото. Тънка е разликата. Дяволската работа е тънка работа. Затова аз тази мисъл въобще не позволявам да мине през ума ми. Моля се на Господ да му даде здраве и живот и да бъда с него още дълго, да черпя сили от личността му, която е невероятна.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ИЗХАРЧИХМЕ ПАРИТЕ ОТ &bdquo;ВИП БРАДЪР&rdquo;</strong></span><br /> <br /> &bdquo;За участието си във &bdquo;ВИП брадър&rdquo; получихме 50 000 за мен и майка ми. Те ни таксуваха като едно цяло, защото беше по-евтино за тях. Да са на далавера! 20 000 дадох на майка ми, 20 000 взех аз, останалото са такси някакви. Вече ги изхарчих тези пари... Изхарчих ги за социална работа. На моя приятел Трайчо от &ldquo;Филиповци&rdquo; купих конче с каруца, той после ги продаде и даде парите на семейството си, защото няма какво да яде! Викам му: &ldquo;Тръгвай, брат, да учиш, да поведеш този цигански народ в друга посока!&rdquo;. И той се записа да учи. Майка му се оперира, защото имаше рак на гърдата. На други &ndash; по 100, по 100, по 100 - давах на хора... Срещам го един човек в магазина в Банкя, той ме позна. Виждам го, че няма пари. Викам: &ldquo;Ела, гледам, че нямаш, брат, ще ти купя някаква храна!&rdquo;. Не мога да пазарувам и да виждам, че някой ме гледа и не може да си вземе! По-добре да не ям! Достатъчно съм дебел! А и е скучно - по-добре нещо братско да стане! Кола му купих. Той има детенце на 10 години със синдрома на Даун, пък и жена му беше болничка - изгорила си хранопровода, ходихме в болница, оперираха я нещо... Направихме и нови зъби на един много добър музикант, познаваме се от Интернет. Той свири, като има хубава усмивка, ще прави 20 процента повече пари! Забравил съм всичките, на които съм дал...&nbsp;Едно хубаво легло купих на жената. Похарчих пари и да живеем. Но ние не правим нещо специално &ndash; не ходим на ресторанти &ndash; чипс, кола - като деца сме с нея!&rdquo;<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br />