Сирия, каквато няма да видим никога...

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Който е ходил в Сирия, ще разбере въздишката ми по онези места, които човечеството няма да види скоро. А някои от тях и никога. Когато бях в размирната днес държава, тя се гордееше, че може да покаже повече римски руини, отколкото има в Италия - като един от най-запазените амфитеатри в град Босра, цитаделата в Алепо и колонадите в Афамия.

Не мога да си представя, че оцелелите през вековете безценни свидетелства вече не съществуват. Затова ще ви разкажа за някои от тях в сегашно време.

Палмира се споменава в Библията като града на цар Соломон, но според историците там има свидетелства за живот от 50 000 г. пр.н.е. Независимо дали се е наричало Тадмор или Палмира, името на мястото все означава палма. По онова време наоколо не е било пустиня, а джунгла.

Местността се обезлесила по три причини: монголите изсекли дърветата да строят къщи; френските нашественици правели въглища от тях и ги транспортирали в родината си; бедуините отоплявали с дърветата палатките си.

Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище със светилища на всякакви богове. Едно от тях е Храмът на Баал - върховният бог на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е отнел 32 г. Издигнат е в елински стил, за да напомня за храма на Зевс, който е бил вкопан в земята под него.

Със своите 400 колони той е най-голямото светилище на античността. Въздигнат е от два вида варовик - твърд за стените и по-мек за статуите

Баал (известен от Библията като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите на четирите сезона и зодиакалните знаци. Като знак, че на това място е имало църква, върху скалите все още личат кръст и фрески на свети Георги, Исус Христос и Дева Мария.

Стените на храма изглеждат като “избродирани” от стотици откоси на калашници. Всъщност по тях има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние, поставени в четирите краища на всеки камък. Специална конструкция срещу земетресения.

При всякакъв трус храмът се люлеел, но не падал. През 15-и век, при отоманското нашествие, турците претопили металните пластини за оръжия.

Наричат Палмира “Невестата на пустинята”. Заради доброто си разположение и водата, която предлагал, градът процъфтявал като етап от Пътя на коприната и населението набъбнало от 35 000 на 125 000 души. Амфитеатърът с 11 хиляди седящи места е построен от римляните, а през 1952 г. е бил изровен от пясъците от френски археолози.

Триумфална арка, безкрайни колонади, уникални барелефи, форум, водопроводи, обществени сгради, големи и малки храмове...

При управлението си император Адриан създал много от съоръженията в града и го кръстил Hadriana Palmyra, а Септимий Север му дал статут на римска колония

През 260 г. персийският цар Шапур I разгромил легионите на император Валериан, а него самия пленил. Персийските войски стигнали до стените на Палмира и тогава римляните се обърнали към местния управник Оденат с молба за помощ. Той събрал войската си и разбил персите.

За благодарност римският владетел му дал титлата “вицеимператор на Изтока”, което означавало, че го признава за втория човек в огромната си империя. Така той получил пълна власт над Сирия и Арабия, а Палмира станала пръв град в Азия.

Но в Рим започнали да се притесняват от силата на съюзника си и Оденат и по-големият му син били убити от наемници. Вторият наследник бил малолетен и властта поела майка му Зенобия, която смятала себе си за потомка на Клеопатра.

Когато се възкачила на трона, тя се обявила за императрица, а сина си - за “Август”, което било директно предизвикателство към Рим.

Зенобия начело на войските си завоювала Сирия и Палестина, покорила Египет и почти цяла Мала Азия. Дори започнала да сече монети със своя образ. Император Луций Аврелиан бил принуден да събере огромна войска и да потегли лично към Палмира, за да се справи с непокорната.

Легендите разказват, че битката била епична и кървава, но римските легиони успели да победят армията й, а самата тя, пленена и окована в златни вериги, била откарана в Рим.

Като прародителката си Клеопатра Зенобия сложила край на живота си

Преди да го превърнат в скръбни руини, Алепо (наричан още и Халеб) бе вторият по големина град в Сирия. Най-голямата му забележителност е цитаделата, където Авраам е лагерувал.

От върха на крепостта се разкрива приказна панорамна гледка към града. Това е една от най-големите цитадели, строена цели 200 години - от 12-и до 14-и век.

Друга забележителност в Алепо е хотел “Барон”. Интериорът почти не е променян от 1911 година, когато в стая 203 Агата Кристи е написала “Убийство в “Ориент експрес”. 

Впрочем неплатената сметка на Лорънс Арабски е изложена във фоайето

Връщането назад в историята продължава и в град Хама със сирийския вариант на “Етъра”. Представете си абсолютно автентичен старинен кервансарай - цели улички с работилнички, в които майстори тъкат платове и килими, навиват ширити и гайтани, шият дюшеци. Интересното е, че всички тези “женски” по нашите земи дейности се извършват от мъже. Те дори бродираха дамски дрехи. 

Държавата ремонтирала кервансарая, подбрала най-добрите занаятчии от задругата на майсторите в Дамаск и им дала дюкяните в Хама за абсурдно ниския наем от 40 долара на година. Срещу задължението майсторите да предадат тайните на занаята си най-малко на двама младежи.

Хомс се намира в центъра на Западна Сирия, почти по средата на пътя между Алепо и Дамаск. През града минава реката Оронт, която го дели на стара и нова част.

На нея има внушителни старинни колела на воденици, които хвърлят пръски от векове. 

Хомс се споменава през 2300 година пр. Хр.

Основните забележителности на града са гробницата и джамията на Халед ибн Уалид - един от най-прочутите ислямски рицари. Църквата Ум аз заннар е построена през 63 г. в чест на пояса на Дева Мария, който се съхранява там.

Вече споменах, че в Сирия римските руини са повече, отколкото в самата Италия, но най-съхранени се оказват мозайките. Нагледах се на тяхната красота.

Направо се намозайчих за цял живот. Във всеки музей имаше специална експозиция с тези приказни картини от малки разноцветни камъчета. Но сбирката на градчето Марат ал Номан не може да се разкаже и опише. Цял музей само от отлично запазени римски мозайки - 1850 кв. м. Просто трябва да се види. Дано да ги има все още...

Магдалена Гигова