Скандал: В Италия съдят българска лекарка за едно и също за втори път

През септември 2006 г. домът й е претърсен, провеждат се разпити на нейни колеги и въпреки че полицията не открива нито едно доказателство за вината на българката, срещу нея започва мъчителна съдебна сага, която тя и съпругът й &ndash; д-р Илко Димов, водят доста самотно, без подкрепата на българските институции и родното външно министерство. През 2010 г. д-р Димов написа Отворено писмо до медиите и затрупа българските държавни мъже с молби за помощ. От президентството му отказват да го приемат поради &bdquo;заетост на графика&rdquo;. С днешна дата научаваме, че през миналата година българката д-р Хаджидимитрова е била оправдана по наказателното дело срещу нея. Скоро след това обаче италианският й работодател завел гражданско дело срещу нея. И въпреки че за същия дом се разкриват множество нарушения и явно крадецът вика &bdquo;Дръжте крадеца!&rdquo;, лекарката де факто е дадена на съд за втори път за едно и също &bdquo;престъпление&rdquo;, което не е извършила?!? Семейството изгубва много пари и нерви през всичките тези години. В момента двамата лекари са в родния си град - Стара Загора , а Илко Димов е готов с ръкописа на книга за съдебната сага на съпругата си. &bdquo;ШОУ&rdquo; пръв получи този ръкопис и без да е преувеличено може да се каже, че в написаното в него се оглежда крайно унизителното отношение към българите в чужбина, към дипломирани специалисти при това, и пълната беззащитност на един български гражданин пред беззаконието. Излиза, че съвсем формално се водим европейски граждани!?! Тъжните констатации и поуките от тях са много. Само един факт: македонската съдийка Мариана Трайковска два пъти отказва разглеждане на делото на д-р Хаджидимитрова в Страсбургския съд без ясни мотиви за отказа. <br /> <br /> Казусът е следният: През 2005-а в старческия дом &bdquo;Умберто Първи&ldquo; в италианския град Латизана пада възрастен пациент. Получава черепно-мозъчна травма и умира. За смъртта му случайно научават местни журналисти и историята попада в новинарските колонки на италианските медии. Властите започват проверка и в хода й установяват сериозни нарушения на ръководството на дома, между които и множество финансови злоупотреби. Междувременно в специализираното заведение за стари хора на работа постъпват нашенската докторка и още две румънки. По-късно обвиняват за всички престъпления, извършвани през последните години в дома, именно чужденките, между които и българката. Само че за разлика от д-р Живка Хаджидимитрова румънките сключват споразумение с прокуратурата. Нашенката не иска по никакъв начин да признае вина, гордо отстоява достойнството си и заплаща за това. Но какво точно се случва, откъде тръгва всичко: През октомври 2005 г. в прокуратурата на град Удине<br /> <br /> <strong>пристигат анонимни писма </strong><br /> <br /> за нередности, извършени от погребална агенция в Латизана. На тяхна база започва разследване на тази агенция за раздаване на подкупи на служители с цел получаване на по-голям брой погребения и през май 2006 г. капитанът от финансовата гвардия, който поема разследването за погребалната агенция, стигнал до две свидетелки, които му показали снимки на вързан човек в инвалидна количка и на човек със синини под окото. На базата на тези снимки капитанът направил списък със 17 заподозрени за престъпления в дома, сред които била и нашенката. Обвиненията са най-различни: от предумишлено убийство и малтретиране до кражби, разхищения, присвояване и пр. Трябва да уточним, че според италианския Наказателно-процесуален кодекс под малтретиране се разбира нерегламентираното използване на психотропни средства, завързване, нараняване, изоставяне на пациенти и пр. Д-р Живка Хаджидимитрова е изправена пред съда в италианския гр. Удине по обвинението, че е малтретирала пациенти в старческия дом, както и за кражба и присвояване, въпреки че при претърсването на дома им с д-р Илко Димов разследващите не откриват нищо. Парадоксите са много. Най-безобидният е този, че в материалите по делото българката присъства с две имена &ndash; ту е Живка Хаджидимитрова, ту е Вивиана Димитрова. Забраняват й да работи. Междувременно се случват странни събития като това, че става известно, че капитанът от финансовата гвардия, провел разследването, <br /> <br /> <strong>се самоубива на 16 юли 2010 година в Падуа </strong><br /> <br /> Пресата съобщава, че се е прострелял с личното си оръжие. /?/ Д-р Хаджидимитрова и съпругът й виждат, че примката около българската лекарка се затяга и изпращат молба за помощ до всички български институции, като започват с Върховна касационна прокуратура с искането да започне паралелен процес у нас. За кратко нещата се &bdquo;размърдват&rdquo; &ndash; от Районната прокуратура в Стара Загора задействат процедура за изискване на документи от Италия, свързани с наказателното преследване срещу д-р Хаджидимитрова, но не получават обратно нищо. Без да бъде защитена от институциите като българска гражданка, лекарката бе осъдена на първа инстанция. В мотивите на присъдата има пълни фалшификации, от които излиза, че <br /> <br /> <strong>е мартретирала пациенти след... смъртта им?!?<br /> </strong><br /> По-страшното е, че на отчаяния зов за помощ на д-р Живка Хаджидимитрова и съпруга й не откликва не само родината им, но и нито една европейска институция. Искат паралелен процес в България, но никой у нас не си мърда и пръста за такова нещо. Сами се борят за справедливост до последния момент. Лъч надежда им дава фактът, че в хода на съдебното производство основни свидетели по делото се отказват от показанията си срещу българската лекарка. Трудно е да се опише какво е преживяла тази жена за периода от октомври 2005 г. до февруари 2010 г., когато официално започва наказателното дело срещу нея, и до приключването му през септември 2012 г. с осъдителната присъда на първа инстанция. Тя е за 2 години и 6 месеца в затвор. През април 2014 г. Апелативният съд в Триест я намалява с 3 месеца, а през юли миналата година Касационният съд в Рим отменя присъдата за 2 от обвиненията. За да не могат българите да съдят обратно държавата Италия за претърпени морални и материални щети, италианските съдии обявяват, че делото се архивира. /?/ Д-р Хаджидимитрова е вкарана в нов капан &ndash; срещу нея завел граждански иск италианският й работодател &ndash; същият онзи собственик на старческия дом, заради чиито нарушения започва разследването. И това ако не е парадокс?! <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Нито една българска институция не застава зад гърба на българката <br /> <hr /> </strong></span><br /> &bdquo;Внесох подписка с 3000 подписа в защита на Живка в Народното сълбрание, писах на Цецка Цачева, три пъти пращах жалби до Цацаров, и нищо!... - разказва д-р Илко Димов. - А другите ми жалби &ndash; до омбудсмани, български евродепутати, консулства, политици &ndash; нямат чет и брой. Жалбата ни до Страсбург бе отхвърлена през юни 2015 г. Сега през февруари написахме нова жалба, след като видяхме, че по гражданското дело се опитват да използват доказателства, отхвърлени по време на наказателния процес. Никой не може да те съди два пъти за едно и също нещо &ndash; това е принцип в правото, но по мое проучване Италия е съдена и осъдена по подобни казуси от граждани на по-престижни страни, разбирай &ndash; които не са българи. Ще ви дам за пример делото &bdquo;Гранде Стивънс и др. срещу Италия&rdquo; от 2014 г.&rdquo;, казва отчаяният мъж, готов докрай да отстоява достойнството на съпругата си. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>С жена ми ни превърнаха в два живи трупа!...<br /> <hr /> </strong></span><em>/Блиц от ръкописа на д-р Илко Димов/</em><br /> <br /> &bdquo;През 2006 г. съпругата ми и аз бяхме с непризнати лекарски дипломи в Италия. Работехме като луди неща, нямащи нищо общо с професията ни, тъй като преравняването на дипломите ни щеше да ни струва една огромна сума пари за документи, за стажове и административни разходи. Живка си бе намерила работа като ,,асистент&rdquo; в старческия дом, което впоследствие се оказа смъртоносно решение. През 2010 г. в съда ни питаха: &bdquo;Помните ли какво сте правили на еди-коя си дата през септември 2006 г.?&rdquo; &ndash; Когото от вас да попитат, знам, че едва ли ще си спомните. Освен ако не сте се женили или не са ви се родили деца тогава!... С днешна дата мога само да кажа, че това беше последната дата, последният месец от календара на живота ни, в който аз, жена ми и семейството ни бяхме живи!... В началото на 2013 г. след толкова гаври с нас в продължение на години решихме, че няма смисъл да стоим повече в Италия. Реално бяхме останали точно за да може да защитим съпругата ми от глупостите по процеса. А и защото се налагаше да обработваме сами огромни количества документи. Бяхме загубили толкова много, че вещите изобщо не ни интересуваха. Раздадохме част от имуществото си, останалото зарязахме. Върнахме се в България и тук започна чудовищното и мъчително чакане на назначаване на дата за Апелативен съд. Съпругата ми искаше да каже в съдебната зала, цитирам го както го бе написала: &bdquo;След 8 години в Ада, аз наистина вярвах, че истината накрая ще излезе наяве, но това не се случи. Бях осъдена за неща, които никога не съм извършвала!... Само на базата на думите на две ,,свръх&ldquo; свидетелки, които ме мразеха от първия ден, когато започнах работа в старческия дом, защото знаеха, че съм българка и съм лекар. На някого може да му се струва странно, но на практика причината се оказа точно тази. Стремях се да не влизам в конфликти, клюки и празни приказки с колегите си, но това още повече ги е настроило. За мен най-важното беше да работя като лекар, защото бях учила 6 години и специализирала още 5 след това. Трябва да съм напълно луда, за да отида да малтретирам хора и да разбия собственото си бъдеще! Нещото, което беше на първа линия в моя живот, беше да уча за изпитите за признаване на моята лекарска диплома в Рим, а не да ме арестуват и да бъда съдена!... Записах се и в лекарския съюз на гр. Удине, но не можех да работя като лекар с висящ процес. Накрая успяха да разрушат и здравето ми!...&rdquo; Общо цялата реч на съпругата ми беше над 30 страници. Като прочете какво сме написали, единият от адвокатите ни ни каза: <br /> <br /> &bdquo;Ако прочетете това, което сте написали, ще ви арестуват и двамата направо в съдебната зала. И може и да има още един процес срещу вас!...&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br /> <br />