Обвинения за рекет и изнудване, съмнителни връзки с контрабандисти и олигарси, недекларирани доходи – това са едва част от асоциациите, с които се свързва името на Емил Георгиев, председател на ПК „Екогласност“, който се подвизава с номер 17 в евролистата на БСП. Той е познат и с псевдоним.

Емил Георгиев е и агент „Станислав“. През 2007 г. Комисията по досиетата прави проверка на бившия общински съветник от Хасково и се оказва, че той е доносник но Държавна сигурност, работил във Видин. Това изобщо не му пречи през далечните 1990 и 1991 година да се подвизава като активист на СДС в Хасково, спомнят си местни хора. В зората на демокрацията агент Станислав се присламчва съм синята идея и става неин яростен защитник с надеждата да замете срамното си ченгеджийско минало. Интересно е, че със същата страст, с която тогава се включва в редиците на борците за демокрация, днес той се включва в редиците на БСП, заявявайки открито, че мястото на исторически създадената като част от СДС ПК“Екогласност“ е в коалиция със соцпартията, наследник на БКП. Рядка политическа шизофрения или краен гьонсуратлък е подобно поведение? Може би и двете.

За политическото номадство на Емил Георгиев – агент Станислав, който по странен начин попадна в евролистатта на БСП може да се напише истински роман. Многобройни са свидетелствата за това - както в медии, така и на по-паметливите свидетели на „прелитането му от цвят на цвят“. Присъствието му в политиката е необяснимо, още повече на фона на странните и съмнителни връзки с бизнесмени и олигарси със съмнителна репутация, с които е изпъстрена биографията на агент „Станислав“. Интересен факт е, че пътят към сближаването с олигарсите и домогването до политически позиции и влияние за Емил Георгиев минава през ... членуването в неправителствени организации. За него те се превръщат в удобно алиби за установяване на съмнителни контакти със скандално известни бизнесмени. Схемата е проста – бизнесмените със съмнителна репутация финансират дейността на НПО-тата, които той управлява, а той им се отплаща с изпиране на имидж като ги включва в ръководството на дружествата.

Това е причината за неговото обвързване със скандално нашумелия хасковски бизнесмен Тенчо Лилянов, който през 1998 г. беше задържан при спецакция срещу контрабанден канал за цигари. Лилянов беше наемател на складовете, в които разследвана от властите организирана престъпна група укривала многократно контрабандната стока.

Същият този Тенчо Лилянов се оказва в ръководството на неправителствена организация „Регионално екологично сдружение „Марица 2004“, чиито председател се явява Емил Георгиев. Съмнителните връзки на агент Станислав обаче не приключват дотук. Пак по линия на активността си по неправителствена линия, той се оказва член на управителния съвет на сдружението „Зелен алианс“ с други интересни герои – бившият президент на ФК „Беласица“ в Петрич Костадин Хаджииванов – Коце Маца, разследван от властите за незаконен хазарт и организиране на черно тото. Незнайно как през 2007 г- Емил Георгиев се издига да председател на „Екогласност“.

Сдружението, създадено още в зората на демокрацията от Стефан Гайтанджиев става удобен инструмент за натиск и рекет в ръцете на агент „Станислав“. Странно е от какво се издържа и как функционира организацията през годините 2008 и 2009, след като в отчетите й пред Сметна палата за този период няма нито приходи, нито разходи, нито декларирани дарения. Интересно би било прокуратурата да провери въпросното НПО, както и какви са източниците на доходи на Емил Георгиев за цитирания период, а и след това.

След 2009г. агент „Станислав“ става приближен на скандално известния олигарх Цветан Василев, понастоящем обвиняем за източването на 4 млрд. лева от КТБ. Като удобен човек за поръчки, той започва да упражнява натиск върху неудобни на олигарха компании и хора. Срещу него има подаден сигнал за системен рекет и изнудване в прокуратурата до главния прокурор Борис Велчев през 2010 г., от фирма Каолин, която е подложена на „системен тормоз чрез активни мероприятия от фалшиви граждански и екологични организации“, се твърди в сигнала.

За четирите си мандата като общински съветник от ПК “Екогласност“ в Хасково, в един от които е и председател на ОбС, Георгиев е замесен в редица скандали и за да се задържи на върха извършва много политически лакътушкания и преживява безбройни превъплъщения. Желанието му да е близко до силните на деня на централно и общинско ниво – независимо от това коя партия е на власт, е неудържимо. Години наред агент „Станислав“ е сред най-доверените хора на несменяемия кмет на града Георги Иванов. За него се твърди, че е контролирал всички бизнес отношения в Хасково и е притискал много местни предприемачи. В края на последния мандат на градоначалника обаче през 2011 г., Емил Георгиев рязко сменя курса и „пристава“ на управляващата ГЕРБ, която е във възход. Там обаче не намира топъл прием.

Поради това се налага  политическото номадство на Георгиев да претърпи забележителен възход – агент „Станислав“ се оказва горещ привърженик и на президента Георги Първанов през 2011-а като присъства на учредяването на неговата партия АБВ. 
Не по-малко изумителна е следващата му метаморфоза - през 2013 г. Емил Георгиев се появява в листата на „Коалиция за България“ в 25 МИР София. Твърди се, че бил спуснат там на избираемо място по изрично настояване на Сергей Станишев. Жест, който за верните редовите социалисти остава загадка.
През същата година Георгиев прави и няколко неуспешни опита да оглави ключово ведомство в изпълнителната власт. Най-близо се оказва до сладката длъжност в Комисията за защита на потребителите, но трусовете след европейските избори тогава го лишават от тази „златна“ възможност и той остава само с депутатско място в 42-ото Народно събрание.

Това обаче не му пречи едва три години по-късно през януари 2014 г. внезапно да се окаже сред най-ентусиазираните поддръжници на финансираната от Цветан Василев партия „България без цензура“ и да се появи и в обятията, и в ложата на нейния председател Николай Бареков, при учредяването й.

Сегашният му устрем към Европарламента под №17 на БСП е явно обречен на неуспех. Но е поредно доказателство, че политическото му номадство е негов начин на живот чрез паразитиране върху гърба на силните на деня.