Днес отбелязваме 146 години от обесването на Васил Левски. По традиция центърът на всенародното поклонение е паметникът "Левски" в столицата. Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България е въведен Григорианския календар през 1916 г., отбелязваме смъртта на Левски 12 дни по-късно - на 18 февруари всяка година. Възпоменателните церемонии обаче у нас се организират ден по-късно - на 19 февруари.
Както всяка година и днес се очаква през целия ден хиляди да се поклонят на мястото, където през зимата на 1873 година е издигнато бесилото за Апостола на българската свобода.
Васил Левски се налага в съзнанието на българския народ като най-важната и свята фигура в пантеона на българските герои. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи.
Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".
В цялата страна се организират възпоменателни церемонни, на които ще бъде почетена паметта на Левски.
