Навремето по селата и градовете на милата ни родина имаше инсталирани по улиците високоговорители. А радиото откриваше сутрешната и обедната си програма винаги с марша “Сливенци при Драва”. И беше много забавно и любопитно човек да гледа как минаващите се спираха пред високоговорителите, за да изслушат докрай този марш, макар че много от тях не знаеха кой му е авторът и кога е написан. Но военните музиканти знаеха, че той е творение на Дико Илиев.
Дико Илиев Диков е роден през 1898 г. По време на Втората световна война е бил музикант в 36-и пехотен Козлодуйски полк в Оряхово. Но в края на войната полковете преминават от военновременен към мирновременен щат, което довежда до разместване и съкращаване на полкове, оркестри и т.н., вследствие на което от май до ноември 1947 г. Дико Илиев попада в оркестъра на 11-и пехотен Сливенски полк. 

Там той се запознава с бойния път на полка, който от 6 до 18 март 1945 г. участва в Дравската отбранителна операция, а 3-та дружина на полка посреща първа по целия фронт удара на противника.

Вдъхновен от героизма на полка, Дико Илиев написва този марш, след което пише рапорт до командира на полка, в който се казва: “Моля да ми се разреши да поднеса моя скромен дар, а именно един походен марш с надслов “Сливенци при Драва”, който посвещавам на поверения Ви славен 11-и пехотен Сливенски на хаджи Димитър полк. Марша написах по случай превеждането ми на служба в полка. Като пожелавам звуците на тоя марш да отекнат из цялата наша Родина и напомнят на подрастващите наследници на Сливенския полк, че той е взел живо участие в Отечествената война и се е бил храбро и достойно срещу фашистките поробители, които е изгонил чак до реката Драва. 

Нека под звуците на този марш се каляват и вдъхновяват бъдещите последователи на хаджидимитровия полк и обещаят, че ще пазят родината ни тъй, както техните предшественици”. Рапортът носи дата 10 юли 1947 г.

По заповед на командира на полка в центъра на Сливен се построява специална естрада. Построен е целият полк. Там е и гражданството. На сцената се изкачва оркестърът на полка и няколко мига след това прозвучава първото публично изпълнение на новия марш. Във войнишките редици е тихо и тържествено. Някаква тръпка преминава през тях. Техните лица са с особено изражение. В съзнанието им се редят картините на боя, отеква ехото на оръдията, редят се спомените за загиналите герои. 

И когато свършва маршът, те спонтанно започват да викат “ура” 

Никой не им е заповядал. Но и никой не е в състояние да ги накара да спрат.

През септември 1948 г. Дико Илиев се явява на изпит за военен диригент и с министерска заповед № 56 от 27 септември е повишен в звание музикантски поручик и е назначен за диригент на Гарнизонния музикантски взвод в Оряхово, откъдето със звание капитан през декември 1957 г. излиза в пенсия и до края на живота си (30 ноември 1984 г.) беше постоянно търсен и създаваше духови оркестри в Северозападна България.

А “Сливенци при Драва” и “Дунавското хоро” остават върхът на неговия творчески гений.

Атанас ИВАНОВ 
/вестник "Над 55"/