Слънцето опложда Земята и дава началото на живота на света в утробата на село Ночево

Стотици селца в Родопите са пръснати като скъсана броеница на стар ходжа. Едно от тях е Ночево, на 60 км от Пловдив, за предпочитане да се пътува с джип дотам. Отбивката за него е по пътя Асеновград-Кърджали.  Малка табелка сочи отбивка вляво към селото. Чака ни 6 км тесен път с калдъръмена груба настилка, пише Марица бг.

След километър-два започват отделни полуизоставени каменни къщи и още до първата от тях вляво от нас телена ограда привлича вниманието ни. Тя спира достъпа до нея и предпазва пропадането на животни в Голямата щерна, служила някога за съхранение на дъждовните води.

Продължаваме напред и на не повече от километър, пътят се разделя. Направо е за Ночево, а вдясно по леко наклонен път влизаме в махала Еминчауш или Памук махала. Тук на малка тревна поляна с каменна чешма паркирахме джипа.

С кола дотук!  Поехме пеш по добре оформена пътека и само след 400 метра от малкото възвишение пред нас се открива прекрасна панорама от далечни върхове, долини и вековни гори, сред които две огромни скални образувания привличат вниманието ни - Светилището на сътворението, или както е известно Пармаклъкая - Скалата с палеца. Високи над стотина метра, двете скали се разделят от пещерата-утроба. 4-метровият скален издатък на Пармаклъ кая 

прилича, колкото на палец, толкова и на фалос. 

Пещерата, наричана Малката утроба, е двурога, като едното разклонение вляво е по-малко от два метра и по него няма никакви признаци на човешка намеса! Второто е с дължина около 10 метра. Предполага се, че е  удължено, а на тавана е направен процеп, през който в определени дни - лятното и зимното равноденствие, слънчевият лъч бавно преминава през процепа на пещерата, за да достигне до дъното й.

Според тракийските вярвания ритуалът символизира момента, когато бащата  Слънце опложда майката Земя и дава началото на нов живот.

Единствените постоянни обитатели тук са прилепите. През деня те спят и се плашат от неканени гости, затова трябва да се ходи бавно, да се стъпва тихо и желателно да не се говори, за да не им нарушите покоя. По мнение на специалистите комплексът е оформен преди повече от 2500 г.-3000 г., поради което земната ос малко се е променила и невинаги лъчът може да стигне до същото положение, както по времето на създаването му.

Край Ночево има близо 200 каменни ниши

Те имат трапецовида форма с височина 80 см, в ширина 40 см и в дълбочина 15 см. Някои експерти твърдят, че това са скални некрополи, където са били поставяни урните с праха на обикновените хора. Според друга версия в нишите са поставяни статуи на божества. Има и трета хипотеза, че младежите, които са навършвали пълнолетие, са били посвещавани в орфическия тракийски култ, издълбавайки нишите на труднодостъпни места, с което доказвали своето възмъжаване. 

Ако пък се изкачим на върха на двете скали, ще видим очертаващите се и пресичащи се линии и улеи, както и множество ями. Пак там са контурите на легнало животно или птица с глава, насочена на югоизток - към Улудере. От върха на скалите също се открива гледка към долината на реката, а в далечината се забелязват няколко групи скали, по които също има скални ниши и пещери - част от тракийско светилище. 

Шарапаните са следващата находка край село Ночево

Две от тях се намират в едноименната местност - недалеч от Памуккая. Това са две съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Местното население ги нарича шарапташи - в превод от турски "винени камъни", тъй като вероятно те са били ползвани от древните тракийци за направа на вино. Предполага че в древността са служели и при различни религиозни обреди. 

Продължаваме към връх Калето, наричан от местните Кулето, известен с огромната си мистична пещера Чаталин - Разклонената пещера на турски! Тя е суха, едноетажна и разклонена, проходна, с обща дължина 65 метра.  И там имаше доста прилепи! При източния вход са изсечени 4 броя трапецовидни ниши, още няколко има издълбани и от западната част на скалата, над входа на една по-малка пещера.

Най-младата жителка

Баба Захра я откраднали на 15 г. за булка

Когато привечер влязохме в Ночево, къщите сякаш бяха опустели, нямаше признаци на живот. Изведнъж в една от тях видях пушещ комин и една баба в двора. Спряхме колата. Възрастната жена ме посрещна много радушно, трудно говореше български, да кажа - почти не говореше, но се разбрах с нея с моите нови познания на турски.

Баба Захра се гордее, че е най-младата - на 65 години, в Ночево, където са останали само 25 души. Цял живот живее в селото, никога не е излизала от там. Мъжът й я открадва през оградата от съседната къща едва 15-годишна. И така, един дувар ги делял преди сватбата. На 16 години вече ражда, на 18 години е с две деца - момиче и момче. 

"Младите не идват в селото. Децата ми и внуците са по Кърджали, Хасково, Асеновград, а правнуците са по чужбина. Доволни сме от живота, поне имаме ток и вода", сподели баба Захра, която се радва като дете, че някой е минал от тук за малко "лаф-моабет".

„Стара съм вече, много съм стара. Аллах е този, който решава кой колко ще е на таз земя. Вече съм много гърбава баба, едвам ходя. Ето, изкарвам количката с прясна тор, ама хич не мога да я помръдна. Едвам ходя с таз тояга“, ми рече баба Захра, която е само десет години по-голяма от мен.