Мама рече да ме жени, ала не с помощта на сгледници и сватовници, а реши да прехвърли напълно проблема на мен. Даде ми ултиматум и ми определи срок да съм си решила въпроса със съпруг и потомство. Че тя остарявала и се притеснявала, че не й оставало много време да види зет, да посрещне внуци и да ги отгледа. Но всичко трябвало да дойде както си му е редът. 

И така, мама рече, че ми трябва гадже. Ама не такова за по едно кафе и някои други подробности след това, а истинско. Като взе да ми доказва, че ми трябва такъв, щото съм вече към 40 години, а си нямам сериозна връзка. За мама съм вече в графата на старите моми, щото 

по нейно време, ако не се задомиш до 20, изпуснала си влака на живота 

После било по-сложно и по-завързано. Повече се оглеждаш, повече премисляш и обмисляш и по-рядко се решаваш да скочиш с двата крака. Сляпата неделя вече идвала все по-рядко или никак.

Някъде четох, че според сегашните специалисти, те взимат за стара мома едва след като натрупаш 40-те. Всички знаят, че младите сега не бързат да сключват брак, че съжителстват с години, без да узаконяват връзката си. Раждат деца, отглеждат си ги заедно или поотделно и това днес е нормална гледка. Уж са го приели, но 

нашенци продължават да си мислят, че ако една жена не се е омъжила и не е родила до 30-ата си годишнина, то тя е вече наистина стара мома

Но ако се придържаме към умното мнение на специалистите, в наши дни границите се измествали и преначертавали. Според статистиката средната възраст за сключването на първи брак днес била изместена на 29 години за жените и на 34 за мъжете. Така че, драги жени до 40-те, можете да се смятате за все още млади.

След 30-те трудно се износвала бременност - казват прагматичните учени. Имат основание да смятат, че преди 30 години по-лесно се ражда първо дете, но въпросът с децата не се изчерпва само с даването на живот. Добрият родител съзнателно прави избора си, нали така? И този избор е толкова по-зрял и успешен, колкото по-мъдър и отговорен е родителят. Лекарите смятат, че здравите жени могат да родят без проблем пълноценно бебе и над 30-те. Твърди се, че 

идеалната възраст за раждане на първо бебе, пак според умните глави, е 34 години 

Тогава се достигал оптималният баланс между физическото и духовното здраве на жената и материалната осигуреност.

След 30-те обаче кандидатите оредяват. У нас сме сигурни, че няма кой да погледне като бъдеща съпруга една жена след 35-40. Но това си е пълна глупост! От нея трябва да се пази като дявол от тамян най-напред самата жена. Ако се затвори в черупката си, ако престане да търси нови запознанства и да отказва на поканите за партита, свършено е с нея. От този момент тя сама се обявява за стара мома. 

Мъжете пък предпочитат младичките. Така си е, но кои мъже? Онези, 20-годишните, на които не им подхожда да движат с 10 години по-възрастни каки. 

А по-младичките дами нерядко залитат по адамовци със залязваща мъжественост

Понеже са вече с позатихващи други функции, те имат нужда да се доказват най-напред пред себе си, после на всички останали. Особено на красивите дами, чиято външност е голямата стръв за мъже от всички възрасти. Обаче един сериозен мъж на 35-40 години се оглежда за съпруга във възрастовата група над 30 години. Жената тогава била по-чувствена, по-спокойна, по-умна, по-привлекателна. Въобще за всичко “по-”.

Жената след 30, казват, трудно се разделяла с навиците си. И това си е наистина проблем. Същата тази овладяна, разсъдлива, умна и надарена с вторични качества жена над 30 вече трудно си се представя в ролята на домашна прислужница, детегледачка, социална помощница за неговите родители и каква ли още не. Вместо това тя е активно работещо момиче, едновременно с което гради кариера и високо социално положение.

Е, явно ще трябва да намеря себе си в тези няколко варианта и къде се вписва най-успешно моята персона, за да се реализирам като перспективна съпруга. Евентуално. От някои от тези роли ще трябва да направя компромиси, други да подмина с разбиране, защото просто не ми пасват. Или да си остана на ниво изграден специалист, или да отстъпя крачка назад, когато най-вече ще бъде ощетена моята кариера, която така добре се развива. 

Истината е, че и най-затвърдените момински навици се разтварят без остатък в един любящ мъжки поглед и в една силна и нежна мъжка прегръдка. Само остава дамата да открие обекта, носител на всичко това

Наскоро си бъбрех с приятелка по този въпрос. Тя е на същото дередже, както мене, така че си имаме обща приказка и идентични житейски въпросителни. От многото си разговори, решихме да прегрупираме мъжете условно в четири вида, според моите разбирания и тези на моята приятелка. Общото между тях, мъжете, е, че всички мислят само за секс, иначе изобщо няма да тръгнат да се занимават с тебе, нали? Първите обикновено искат само секс. Те са женени и бройкаджии, търсят тръпката.

Вторите искат само секс, но се оказва, че могат да го правят и с един човек, поради липса на време, щото са много заети. Такива не искат и да се обвързват. А третите искат само секс, но им се ще и сериозна връзка да завържат. Тук има варианти. Имат нужда от жена, защото им излиза по-евтино и удобно, или смятат, че трябва да се оженят в един момент, защото родителите им ги притискат за това. Нещо подобно с нас двете - дето майките ни сутрин ни изпращат с пожелание да срещнем своя принц. 

Друг вариант в изучаването на мъжката природа е, когато той търси възпитано, хубаво момиче, с което да се фука пред приятели, колеги, съседи. И накрая последен вариант - получава се любов от пръв поглед. Хич не се знае на каква птица попадаш или на представител на едър рогат добитък. Рискът си е само твой, пардон - мой! 

Вчера ми се случи нещо вълнуващо. Срещнах го. Имаме сексуално привличане, плюс интелектуален синхрон, а такова съчетание рядко се случва. В стъклената менажерия, наречена живот, такова животно нЕма, казват разумните. Да, ама е факт. Остава да е и чувствителна душа. Но това още повече усложнява нещата. Да е свестен и състрадателен... В такъв случай със сигурност ще го подозирам, че е комплексар. Защото в днешно време такива идеални едва ли могат да печелят добре и да са успели, и да са все още свободни. А 

мъжете, като не са успели, стават комплексари, заядливи и капризни 

И все има около себе си по някоя състрадателна душа, която е приела доброволно ролята да е утешителка и бездънна дупка за неговите душевни отпадъци.

Не искам и да е богаташ, щото той ще раздава коли, вили и могили и на своите любовници. Дето измерва тръпката според размера на банковите си сметки. Нека поне е забавен. Да има чувство за хумор, да е ентусиаст, даже малко авантюрист. Но такива обикновено са женкари. Те забавляват всички наред, после и себе си с тях. А да е женкар е много кофти. Не ти се разправя, губене на нерви, време, сили, дето можеш да хвърляш къде-къде по-интересно в работата си.

А ако е добър, на възраст около 35 и е неженен, и не е женкар, значи има проблеми с общуването вследствие на преживени разочарования от някогашни връзки.

Е, не искам да го утешавам, а да е силен и да не е лигльо. 

Хм... - питам се не само аз, но и моята приятелка, дето е на същото дередже като мен. Тогава трябва да изглежда като умилкващ се Том-Кет (в превод от англ. мъжка котка). Мъж, ама котка, дето се умилква около тебе и уж те издига на пиедестал, но в същото време да не преставаш да го галиш и чешеш между ушите, за да доставяш върховно удоволствие на неговото его, докато мърка в полата ти. 

Решаваме да се държим  еманципирано. Предпочитаме да е амбициозен, ще се примирим и с неговата известна доза егоизъм. Все ще трябва да се направят някакви жертви и компромиси и от наша страна. Ще го слушаме да плюе и критикува много неща - от шефа си до касиера на входа, в който живеем. Ама това днес си е нормално и често срещано поведение. Така се е сраснал съвсем с манталитета на днешната градска среда и няма потребност да се изкачи над него. 

Е, мога да си хвана и дървосекач от гората, нали реших, че не бих понасяла всеки ден до себе си някой романтичен лигльо или комплексар, или вечно мърморещ котарак. И така съм поставена пред страхотна дилема. Хем да послушам мама да си потърся гадже, че годинките ми, дето чукали на вратата, били все повече на брой, хем да не попадна нито на женкар, нито на романтик, нито на кариерист. Хем със съотношението в годините помежду ни да се съобразя.

Не знам как все така изкарвам нещата, че проблемът да е у мен! Засега няма да казвам това на мама.

Христина Кирилова