Спомняте ли си къде събира прах ключът от пощенската ви кутия? А оловният войник от игрите на улицата? Пазите ли картичките  и писмата от приятелчета от братския Съветски съюз? Виждали ли сте телефон с шайба, но не в музея? Гледахте ли новините по Първа програма? На повечето въпроси отговорът вероятно е „не”, макар и малки, и големи да пригласят на вечните български песни,  превърнали в герои предмети и ситуации от миналото.  
Днешните млади едва ли знаят, че любовта е като „ключе от пощенска кутия”, но със сигурност превземат сърца с есемеси и търсят „любовта по интернет”, пише "Марица".

Едва ли има човек, който да не затананика прочутата строфа от песента на Васил Найденов „телефон все ни свързва, телефон ни дели”.  Днес обаче пластмасовата кутия е заменена от смартфони, по които хвърчат не само звукови, но и видео флуиди. Младите гледат на тези песни като на екзотика и ги пеят с по-малко разбиране, отколкото парчетата на Криско и Ицо Хазарта.

И ако за нашите майки голямата мечта е била „да бъда утре в 5 във белоснежна рокля пред пети райсъвет”,  а за бабите ни - „как светнал младоженческият род, когато те извели на хармана”, то за тийнейджърките „моето парти е в Дубай”. На брака на старите младите противопоставят друга житейска радост - фукането с „гъзарийките от мола”. 

Оказва се, че само за десетина години символите и предметите, вдъхновили Любомир Левчев, Михаил Белчев, Александър Петров, Павел Матев и възпети от Щурците, Сигнал, Васко Кеца, Тангра, звучат ретро. 

Новите музикални идоли и стихоплетците, които редят строфите им, имат други герои. Философията им е простичка: „омръзна ми, човече, от филмирани таблетки и от времето, когато гледах порно на касетки”. 

Те отсичат „няма вече Дядо Мраз, търся си кола на газ”, докато техните връстници от миналото тананикаха в междучасието  „с тебешири и със весел глас пее всеки от нас”. 

Най-брутални в новите метафори са младите, когато посвещават стихове на жени, полицаи и секс символи. Докато Щурците пеят „момичето със син балон е влюбено в Ален Делон”, лирическата героиня на DJ Цеци Лудата глава декларира: „със Косъма мечтая по тъмно да играя”. Последният милиционер на Кирил Маричков е романтик и „над Омир слънчево ридае”, а за Криско екзистенциалният проблем е: „Куките ни джобеха, не знам защо не спираха”. 

"Най-яката съм аз в града, даскалото цяло е по мене полудяло! Няма такъв храм, няма такива очи и с уникалните си форми плеймейтките разби", пеят Азис и Теди Александрова.  Далеч по-скромни в призивите си за внимание са изпълнителите от по-старото поколение.  В близкото минало жената промотираше себе си с повече метафори, отколкото с буквални похвали. Пример за това е Силвия Кацарова, която изпя: „Огън от любов ще запаля аз сама и да изгоря, не ме е страх”. 

Днешните героини са по-смели и в претенциите си. "Ще съм твоето Бакарди, ще съм твойто частно парти. Ще съм твоят остров Бали, ще съм Гучи и Кавали, ще съм твоя милион в евра", пеят Фики и Галена. 

Стандартът преди четвърт век се измерваше в друго. „Кореком”, „Кореком”, ти вмъкна се във всеки дом. „Кореком” разказваха в песни актьорите от НЛО. За младите обаче въжделенията им по прочутите магазини за вносни стоки са истинска енигма. Точно толкова необясними са и думите: „аз не купих визон на любимата, но дано тя ми носи „БТ”, пак на култовите Велко Кънев, Павел Поппандов, Георги Мамалев. Младите едва ли помнят времената, когато на дамите с визонени палта в градския транспорт или по улиците се гледаше със завист.

Новите герои не са хазяйката, която идва рано, „с виенска кифла и каничка кафе” и вместо да попита за наема, се усмихва с думите: „спахте ли добре”, а наперените феминистки. Те отсичат: "Няма с мене да преспиш. Хващай друга или заминавай покемони да ловиш” и карат дори и най-разкрепостените баби и дядовци да се прекръстят.