Необходимо е да се създадат облекчени условия за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, при които се премахват всички пречки пред продажбата на излишна енергия.

За това посочва Мария Манолова от авторския екип на Климатека в свой анализ, цитирана от "Фокус". 

В България вече са инсталирани и първите балконски фотоволтаици (Plug-in PV), с подкрепата на местните власти в Дупница и Ботевград, които могат да покрият до 30% от годишното потребление на енергия от домакинството.

Слънчевата фотоволтаична (PV) система работи, като превръща слънчевата светлина в електричество, използвайки слънчеви панели на покрива, на фасадата, на балкона или в прилежащия ви двор. Когато слънчевата светлина постъпи върху панелите, всички електрони се възбуждат, движат се наоколо и това движение създава електричество под формата на постоянен ток.

Електричеството, което домовете ни използват, е малко по-различно – нарича се променлив ток. Тук се намесва работата на инвертора.

Това устройство взема постояннотоковото електричество от слънчевите панели и го преобразува в променливотоково електричество, което захранва устройствата у дома, от хладилника до телевизора. 

Технологичното развитие на инверторите става все по-сериозно и благодарение на това в много от тях вече функционират системи за наблюдение, ограничители и други, които следят колко енергия се произвежда, използва и дори имат възможност автоматично да я ограничават. Последното се оказва изключително важно за потребителите, които са и активни клиенти, т.е. чиито системи са свързани към мрежата, а не са автономни. 

Техните енергийни системи са свързани към мрежата и тя е основен източник на енергията. Когато потребителите притежават действащи устройства за генериране на собствена енергия от възобновяеми източници (ВИ), а потреблението е по-малко от производството, разликата от произведената в повече енергия се връща обратно в електрическата мрежа.

В голяма част от държавите в Западна Европа (Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др.) и САЩ е въведено нетно отчитане, при което на определен период от време се прави приспадане на количеството върната в мрежата енергия, от потребената от мрежата енергия. По този начин активният клиент намалява разходите си за енергия.

В САЩ, например, има специален Закон за регулаторните политики на обществените услуги (Public Utility Regulatory Policies Act – PURPA), който регламентира участието на енергийния пазар на индивидуални съоръжения, произвеждащи енергия от ВИ или генериращи топлинна енергия и пара.

Законът налага задължение на местните комунални предприятия да закупуват енергия от малките индивидуални потребители в опит да насърчат конкуренцията, ефективността при генериране и доставка на енергия, както и за постигане на други политически цели, като увеличение на енергийната независимост и намаление на разходите на енергийните дружества. 

Един от начините, по които актът постига целите си, е чрез създаване на специфичен клас съоръжения за производство на електроенергия (qualifying facilities – QFs), които получават специална ставка за продажба на своята електроенергия на местната електрическа компания.

В Мичиган, например, енергийните предприятия имат задължение да изкупуват енергия произведена от подобни съоръжения с инсталирана мощност под 20 MW и да ги компенсират на база на разходите, които биха били избегнали при изграждането на собствени подобни мощности.

В България липсата на нетното отчитане може пряко да ограничи използването на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници. Това е така, тъй като множеството измервателни уреди отчитат произведената собствена енергия, но не и излишната (непотребената), която се връща в мрежата като потребление.

Малките децентрализирани мощности са изключително подходящи при реализирането на ефективност чрез използването на енергията там, където се потребява. 

Мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора (съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежовия кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа). 

Това, от своя страна, насърчава използването на малки системи за производство на енергия от слънце, известни още като фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV).

Законодателството у нас все още не предполага никакви облекчения за продажба на излишната енергия, особено за малките ВЕИ производители, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, но не знаят какво да правят с излишъка. Даряването на енергията в мрежата също не е регламентирано. 

Възможно е закупуването на системи за съхранение на енергията, но инвестицията е голяма, а рентабилността – съмнителна. Законова дефиниция за " нетно отчитане“ в България към момента също липсва.

Същевременно в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници е предоставена равнопоставеност на пазара на електрическа енергия. 

Същият има право да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия на пазара и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници.

Срещат се и случаи, в които съществуващото положение предполага обратната практика – начисляват се санкции или се налагат забрани за връщането на енергия в мрежата.

В една от наскоро отворените програми за безвъзмездно финансиране (до 15 хил. лв.) за насърчаване на ВЕИ в домовете по Плана за възстановяване и устойчивост, беше заложено едно важно условие – произведената електроенергия не може да се отдава в мрежата, а трябва да се използва само за собствени нужди.

Това предполага много прецизен анализ и добър енергиен мениджмънт, тъй като по-голямата част от кандидатурите са за максималната позволена инсталирана мощност по програмата (10 MW), но няма къде да насочат излишъка.

Същевременно, процедурите по изграждането на мащабни фотоволтаични централи се улесняват чрез промяна с влизане в сила на подробен устройствен план, който предвижда подобни централи с аргумент за постигане на националната цел за ВЕИ, което засяга имоти с начин на трайно ползване ниви, ливади, пасища и мери — общинска и държавна собственост, съгласно Закона за опазване на земеделските земи.

Необходимо е да се създадат облекчени условия и за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, например, при които се премахват пречките пред продажбата на излишната енергия, включително даряването на излишната енергия до 800 W, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631. Това значително може да увеличи финансовия стимул за активните потребители да инсталират ВЕИ мощности и ще ускори децентрализацията на електроенергийното производство.

Този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна членка, но у нас не се откриват облекчени процедури за подобни микроинсталации.

Улеснена е процедурата (по-подробно е описана тук) единствено за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

 За инсталациите за производство на енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището от мрежовия оператор. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от половината собственици от етажната собственост. 

Балконските Plug-in PV системи не биха могли да задоволят напълно потреблението на дадено домакинство, но могат да задоволят до 30% от годишното потребление. Въпреки това те дават рядката възможност на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. 

Това неминуемо може да има и положително влияние върху дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталациите като цяло. Тези системи са подходящи и в процеса с ограничаването на битовата енергийна бедност.

Това са фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W. Засега те все още не са толкова популярни в България, но се прилагат в домакинствата в Западна Европа.

В Германия вече са инсталирани над 1 млн. фотоволтаични устройства за балкони, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за използване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на електрическа енергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в "битова електроенергия“.

Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта. Монтажът не е сложен, но трябва да се извършва с внимание към инсталацията и изискванията на електрическите мрежи. В Германия, където те са най-широко разпространени, дори не се изисква монтажът да се прави от квалифициран специалист. 

Местните власти винаги са имали ключова роля в управлението на енергията на своята територия. През последните години техните правомощия в тази посока стават все по-значителни и обхватни.

По-специално, в сферата на настъпваща енергийна трансформация, местните ръководства, съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), имат възможност да предлагат облекчения и правят процедурите за инсталиране на системи за производство на енергия от ВИ по-достъпни за местните граждани. Такива облекчения към момента не са известни, тъй като възможните правомощия не са описани конкретно в законодателството, пише pariteni.bg.