Нарушения във финансовата дисциплина е открила Сметната палата в Националния исторически музей (НИМ), сочи доклад на одитиращия орган за 2007 г. Проверката е имала за цел да провери и оцени системата за финансово управление на НИМ. Одитният екип се натъкнал на неясно по какви критерии сключени договори за наем, на сделки без сключен за тях договор, на масова практика да се харчат суми от касата на музея без подписа на директора, както и направени рискови и съмнителни плащания за определени дейности.
Голяма част от събраните приходи не се внасят в банковата сметка, а се изразходват директно от касата на музея, което не позволява осъществяването на ефективен контрол. Много често това ставало без подписа на директора Божидар Димитров, а на главния счетоводител.
Пред Меdiapool Димитров заяви, че в музея в момента се запознават с одита, тъй като пристигнал при тях едва във вторник. По думите му обаче в доклада на палатата нямало много нередности и за всяко нещо е готов да даде подробно обяснение.

На няколко фирми НИМ е превеждала аванси, без да има съгласувани проекти за съответните дейности. На фирми са предоставяни 50 и над 50 процента от договорените суми, като тенденцията се засилва в края на годината. През декември 2007 г. е сключен договор, по който даже авансово са предоставени 100 процента от договорената цена. Макар че няма изрична разпоредба в законодателството за размера на предоставяния аванс по договор, тази практика е рискова.
Одитът е установил, че през 2007 г. от склад на отдел "Централна лаборатория по консервация и реставрация" са продадени на фирма сребърни материали, приравнени по неясна методика към 22.9 килограма чисто сребро за 8 хил. лв., срещу закупуване на апаратура за нуждите на лабораторията. Трябвало е да има договор за бартер, но такъв няма. Определената цена за един килограм е 291.67 лв., а по счетоводни данни сред продадените сребърни изделия има и такива с цена 400 лв. за килограм. /БЛИЦ