Българската народна певица Смиляна Захариева е родена в Пловдив, но е с родопски корени. От дете пее и “свири” на акордеон-столче. Ходи на уроци при музикалния педагог Анка Кушлева в Града под тепетата. След състезание измежду 250 певици е приета в Широка лъка, а по-късно - в Музикалната академия в Пловдив. Пяла е в редиците на “Големите български гласове” на световни сцени. 

Смиляна Захариева е горда притежателка на най-мощния глас в света. Официално е вписана в Книгата на рекордите на “Гинес”, след като специален уред засича 113,8 децибела от 2,5 м разстояние. При точно изчисляване на силата на гласа се използва формула, която отчита разстоянието и височината на източника. Когато тя се приложи, става ясно, че гласът излиза с мощност 143,8 децибела - за сравнение, 120 децибела е шумът в дискотека, а 150 - на излитащ самолет.

- Смиляна, участвали сте в интересен експеримент - как влияе гласът върху човешката аура и как силата на звука може да бъде използвана по различни начини. Бихте ли разказали повече за това?

- Влиянието на гласа върху човешката аура беше един общ експеримент, от който аз самата останах изненадана. Той се роди вследствие на един запис, който направихме в акустична зала в гр. Старосел. Аз разказвах, че виждам много хора, които се активират с най-разнообразни емоционални реакции вследствие на чута песен, звук, глас, сила или компилация от всичко това. Скоро след това в зала “Люмиер” на НДК се проведе експеримент пред 500 човека. 

Имаше хора, които провериха своята аура преди самото изпълнение и непосредствено след него. Чрез специален уред проследихме промяната на енергията и се оказа, че след тази една песен всички, включили се в експеримента, показаха промяна. С това доказахме, че ние сме енергийни тела и енергията ни зависи от видовете промени, които са около нас. За мен беше много интересно като факт, но реално виждах пред очите си онзи отговор - хора в най-различни емоционални състояния.

Звукотерапията се занимава точно с това - да провокира единствено чрез музиката, като едно щракване с пръст, състояние на радост, тъга, спокойствие или баланс.

- Защо именно родопската музика въздейства по този начин? 

- Родопската песен е наистина много специална, защото е основана върху пентатоничния лад. Знае се, че е създаден от Питагор. Той проучва какво е звученето на планетите и създава пентатоничния лад, като доказва, че има много лечебни свойства. Присъства при малко народи - в България (Родопите), Китай, Тибет, Япония и Индия. Може ли да си представите какво бижу имаме? Самите тонове са подредени в синхрон с вибрациите на човешкото възприятие.

- Може ли да ни разкажете повече за вашия личен метод на звукотерапия чрез чанове?

- Това е интересен факт за мен. Получих тази информация от методите на пентатониката - как е създадена, какво е заложено в нея от Питагор и каква е лечебната сила на самия звън. Все още в Русия съществуват хосписи и учения, които лекуват чрез звън и използват въздействието на самите вокали върху човешкия организъм. Свързах всички тези различни за мен, непознати територии, а когато ги събрах в едно, направих собствена звукотерапия. Така изградих нашите български чанове, подредени по всички тонове. А всеки един тон отговаря на определен човешки орган. 

Човешките органи вибрират на различна честота и когато в тях има задържане на енергия или блокаж, такава звукотерапевтична сесия може да изравни и балансира цялото ни състояние.

- Върху кои човешки органи въздейства най-силно звукотерапията?

- Обърнах внимание, че когато пея в определени гласни, активността и настроението на хората се променя. Слушайки дадена песен, ние чуваме по-скоро вокалите й. Когато е бавна и протяжна, усещаме я с нейните издължени вокали. Височината на вокала “е” е този, който най-силно активира хората. Акад. Владимир Бехтерев е разчел по същия начин този вокал - като активиращ епифизата.

Тя е онази част от тялото ни, която най-малко тренираме. Намира се в дясното полукълбо на мозъка и е отговорна за емоциите ни. Когато активираме този орган чрез звук, освобождаваме задръстването вследствие на ежедневния стрес. Хората, които могат да сънуват, имат добре развита епифиза и умение да балансират ляво и дясно полукълбо. За жалост, заради забързаното ни ежедневие тази част на емоциите ни, на вътрешната интуиция и предаването на емпатичност посредством огледалните неврони е позабравена.

- Оказва ли влияние и честотата, на която се предава музиката?

- Тази тема отдавна се дебатира, защото херцовата музика е изключително важна. Ще направя малко пояснение. 440 Hz е музика, която ни подбужда да бъдем трудоспособни и активни. Но хората са в състояние на различен баланс и не могат непрекъснато да бъдат обтегнати като ластик. Тя може да бъде и опасна, защото може да се използва за манипулиране на мозъка и хората.

Идва момент, в който човек може да спре да я слуша, защото започва процес на предозиране. Музиката не е вече музика, а се превръща в шум. 432 Hz е звученето на човешкия мозък. Тя също може да ни даде активност, но и спокойствие. Особено важно е, когато слушаме симфоничен оркестър, да чуваме 432 Hz, а не 440 Hz. За жалост обаче всички инструменти в симфоничните оркестри се наслагват върху 440 Hz. Искам да отбележа, че родопската гайда не може да се настрои на тези честоти.

- Какво бихте посъветвали нашите читатели - как да използват звукова терапия, когато ги боли нещо?

- Бих посъветвала хората, когато ги боли нещо, да изразят своята болка с “ох” и “ах”. В момента, в който проектирате този звук, породен от някаква вътрешна болка, сензорът ухо чува и чрез самата вибрация подава сигнал на болния орган. Когато болката е например в корема, звукът е по-нисък. А при главоболие - малко по-висок. Това е така, защото горната част на тялото вибрира на по-висока честота от долната.

- Бихте ли споделили как Моника Балаян ви е помогнала да засилите гласа си?

- Запознах се с Моника, когато в мен вече напираше търсенето на нещо ново. Рутината, в която живеех и работех, ме ограничаваше. Тогава започнах смехотерапията. За мен обаче не беше смях, а по-скоро плач. Задържах много неща в себе си, с които трябваше да се справя. Много интересен момент бе третият ден на смехотерапията - среща с дете. Когато се срещнах с детето в мен, изрових това, което бях заровила много дълбоко - там, където се чувствах най-уютно - в песента.

Всъщност аз пея от дете. И знаех, че искам да го правя. Бях достигнала до световните сцени. Но когато създадох свое семейство, прекратих кариерата си. Осъзнах, че тя не се припокрива с представите ми за семейно правило и уют. Всъщност Моника изрови тази стихия и така силно го направи, че ми даде криле да стигна до върха. И в тази връзка бих искала да споделя за един нов проект, който в момента изграждам - “музикален хороскоп”.

- Откъде получихте вдъхновение за проекта?

- Впечатлих се от думите на професорка, която гостува при Кеворк Кеворкян. Тя говореше за символиката и скрития шифър на музиката. Особено впечатление ми направи примерът с “Отче наш”. Тогава не можех да си обясня каква е логиката в това. Но когато го разшифровах, открих скрит алгоритъм. Преведох го в съответствие с музикалните интервали, включени вътре, с местата на точните ноти, които са се образували от думите. Изречението зад “Отче наш” изглежда така: “Надежда за път през сърцето”. Онемях в момента, в който го разшифровах. Не знаех, че зад думите, които говорим, има друг смисъл. Реших да се поровя малко повече. 

Намерих квадратното арамейско писмо, което е първообразът на “Отче наш”, и там открих същия този шифър, както е на български език. Това писание, съответно позиционирано на нотен текст, излезе и като мелодия. Заинтригува ме и какво стои зад думите “любов”, “щастие”, “обич”. За тях също се възпроизведе мелодия. Започнах да използвам целия този алгоритъм за собствените ни имена и дата на раждане. Зад имената на всеки човек има мелодия. 

Оттам произлизат и цветовете, които са активни и могат да повишат вибрацията, в кои дни, както и нашата собствена лична музика, изсвирена с кварцово-кристална арфа на 432 Hz. Аз имам такава арфа. Тя е с осем тръбички. При активиране на едната от тях всички останали започват да правят един фонов облак, фонов звук. Толкова е красиво, че сякаш цялото съзнание се потапя в този фон.

Деляна УЗУНОВА