Стара фотография, публикувана във фейсбук групата "Наше минало", върна хиляди българи назад към една различна София. Под кадъра пише: "София, 24 май 1967 г."
Но зад тези няколко думи се крие много повече от архивен спомен.
На черно-бялата снимка се вижда празнично шествие в центъра на столицата – хора с знамена, балони, усмивки и подредени колони, преминаващи през тогавашния площад "9 септември".
В далечината се издига емблематичната сграда на Партийния дом със звездата на върха – символ на една епоха, която и до днес разделя обществото. Но любопитното не е само в кадъра, а най-вече в реакциите под него.

За едни това е спомен за подредена държава, общност и уважение към празниците. За други – визуален символ на комунистическата система, пропагандата и контролираното щастие.
И точно там, между носталгията и отрицанието, се появиха и реакции, които звучат болезнено актуално в днешното време:
"Ей, хора, какво ви става? Джиро д’Италия ви пречи, Дара с Евровизия също, 24 май също, 3 март също, Гергьовден също… Ще се зарадвате ли някога на нещо?", гласи един от тях. А в друг се казва:
"Българинът е голям талант. Все още не се е появило нещото, в което да не намерят негативизъм и да не бъде оплюто."
И може би именно това превърна една стара снимка в огледало на днешното общество. Защото кадърът от 1967 годинае преди всичко напомняне колко различно обществото е преживявало общите моменти.
Днес живеем в епоха на постоянна реакция – всичко се коментира, оспорва, разделя, оплюва и идеологизира почти мигновено.
Преди десетилетия хората са вървели в колона с еднакви лозунги, а днес вървим най-вече с телефони в ръка.
И все пак 24 май остава може би единственият празник, който продължава да събира българите отвъд политиката, поколенията и системите. Защото независимо дали гледаме снимката с носталгия, критика или любопитство, едно нещо не се е променило – буквите все още ни държат заедно.