София Илиева е родена в гр. Дупница. От дълги години живее и твори в София. На 19 г. е приета в Народния хор на БНР чрез конкурс. Следват записи с Народния оркестър на БНР. Година по-късно е приета след конкурс в НФА “Филип Кутев” като артист-солист-хорист. 

- Госпожо Илиева, разкажете ни за началото. Откъде дойде любовта ви към фолклора? 

- Колкото и тривиално да звучи, пея от малка. Започнах като дете на 8 г. в читалището в Дупница. Няколко години по-късно продължих в Ансамбъла на Бобов дол. На 19-годишна възраст започнах професионалната си кариера. В нашето семейство винаги се е пеело и оттам дойде любовта ми към народното пеене. Моят талант е по майчина линия. 

Пели са майка ми, баба ми, прабаба ми... Сега пее моят син

- Повече от 20 години сте част от НФА “Филип Кутев”? Какво ви дава и какво ви взема това да сте артист в този престижен и световноизвестен ансамбъл? 

- НФА “Филип Кутев” е част от моя живот. Там реализирах таланта си и мечтата си да пея. Имам възможността да пея и работя със страхотни професионалисти. Директор на ансамбъла е Георги Андреев, зам.-директор е проф. д-р Елена Кутева, главен хореограф Ивайло Иванов. Моят диригент е Георги Генов - прекрасен ръководител, най-добрият вокален педагог и хоров диригент в България. В ансамбъла получавам всичко, за което може да мечтае един изпълнител.

- С него сте обиколили света. Разкажете ни за най-запомнящите се и оставили следа във вас задгранични изяви? 

- Мечта на всеки изпълнител е да пее на Голямата сцена. С НФА “Филип Кутев” това е в буквалния и преносен смисъл на думата. Пеем както в най-малките зали, в отдалечени села, така и на най-големите сцени в България и по света. Много държави сме обиколили, но моята “голяма любов” си остава Япония. Това е държава, която сякаш не се намира на нашата планета. Там имат сериозни традиции в хоровото пеене. А нашето звукоизвличане е феноменално. 

Когато пея нашето шопско пеене, японците онемяват

- Пели сте и пред папа Йоан Павел II. Имаше ли напрежение от огромната отговорност? 

- Посещението на папа Йоан Павел II в България беше през месец май 2002 г. В негова чест беше организиран концерт в Зала 1 на НДК. Там бяхме поканени с НФА “Филип Кутев”. Освен общото участие, бяхме определени да изпеем моя акапелен шопски двуглас. Излязохме на сцената, папата беше на 2 м разстояние от нас. Когато запяхме, той вдигна глава и през цялото време погледът му беше вперен в нас. Накрая се усмихна и ръкопляска. Това е момент, който никога няма да забравя.

- В репертоара ви има над 1000 песни! Как чрез тях може да характеризирате душевността и съдбата на българина? 

- Във времето песните стават много на брой, защото непрекъснато издирвам и уча нови сама и с ансамбъла. Фолклорът ни е изключително богат и това говори за нашата душевност - богата, дълбока, мъдра, възвишена, изстрадала... 

- Синът ви е на 11 години. Следва ли вашите стъпки в музикално отношение? 

- Да, Георги е прекрасно дете. Обичта и щастието, които ми дава, са най-голямата ми радост и удоволствие в живота. Пак ще използвам клише: “Той е моето Всичко!”. От няколко години се занимавам с деца и Георги е непрекъснато с мен, пее във всичките ми школи по пеене, участва във всички концерти и конкурси, на които се явяваме.

Показва отлични резултати, пее и в Хора на софийските момчета. Самият той е много любознателно дете, учи в 18-о СУ “Уилям Гладстон” в София японски и английски език, тренира баскетбол, проявява сериозен интерес към историята.

- Работите с деца ежедневно. Има ли завръщане на младото поколение към нашия бит, култура, корени? 

- Казват, че човек започва да преподава, когато вече не е активен като изпълнител, защото педагогическата работа изисква много време и отдаденост. При мен някак си нещата се преплетоха и започнах да преподавам по-рано. Това е много вдъхновяваща и прекрасна работа.

Дечицата са страхотни! Когато ме погледнат с онзи жаден за знания и изкуство поглед, се раздавам на 100 процента. Интерес от малките деца към фолклора има, и то голям. За това свидетелстват многобройните ансамбли и танцови състави към читалища и танцови клубове. Самата аз преподавам към читалище “Витоша”, където ръководител е Нестор Несторов - изключително креативен, деен и неуморим да развива читалището.

- Как се грижите за гласа и външния си вид? Какво трябва да прави един професионален певец като вас, за да го запази и поддържа дълги години? 

- Гласът е физическа даденост на всеки един от нас, затова грижата за него е различна. Никога не съм пушила, не пия газирани напитки, не пия алкохол, спортувам, старая се да спя по 8 - 10 часа в денонощие. Опитвам се да водя здравословен начин на живот, защото “Здрав дух в здраво тяло”. Много важно е човек сам да се чувства добре и да се харесва. Когато излизаш на сцената, ти го предаваш на публиката. 

- Вашето пожелание към читателите на в. “Над 55”? 

- Пожелавам на всички да бъдат здрави, усмихнати и щастливи! Бъдете благословени!

Валентина НЕНОВА