Столичната община щяла да обезпечи решаването на проблемите на Студентски град. Това каза столичният общински съветник Жельo Бойчев. Сега се приема новия бюджет на Общината и голяма част от предприетите мерки за опазване реда в Студентски град ще бъдат обезпечени от нея. Може да осъвременим Наредбата за сигурността в Столична община и Наредбата за търговската дейност, каза още Бойчев.
По думите на кмета на район “Студентски” Димитър Дилчев до 15 февруари всички заведения в „Студентски град” трябва да представят необходимите документи за работа след 23 ч. Ако заведенията не ги предоставят, със заповед на кмета работното им време ще е от 06.00 до 23.00 ч. В момента тече проверка на всички увеселителни заведения. На 31 януари трябва да бъде даден резултатът от тези проверки. В момента са събрани строителните книжа и тече оглед в заведенията.
Държавата е предприела вече мерки за ограничаването на безобразието в Студентски град, свързано с накърняване на правото на общността в района да ползва за публични нужни недвижими имоти. Това заяви депутатът от БНД Пламен Панайотов. До 10 март ще минат поне на първо четене законовите промени, които ще ограничат реституцията в Студентски град.
По думите на изгонения от НДСВ депутат се очаква да преминат промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС). От 24 декември 2008 г. председателят на Народното събрание Георги Пирински е дал разпореждане тези законови промени да бъдат разпределени по съответните комисии, за да минат на първо четене. По думите на Панайотов се очертават четири типа хипотези при приемането на новите текстове.
Първата е такава, при която има претенции за осъществяване на реституция в рамките на недвижими имоти, които се използват за образователни, културни или здравни нужди. По отношение на тези претенции се предприема забрана занапред да се осъществява в общинска собственост реституция.
Втората хипотеза е за осъществена вече реституция, като новите или “новите стари” собствениците все още не са се домогнали до промяна в предназначението на тези имоти. В този случай се въвежда един разрешителен режим и за да се промени предназначението на имота е нужно специално решение на ресорния министър - на здравеопазването, културата или образованието, който да каже дали може да се променя градоустройствения план или не. В този случай трябва да се докаже, че без да бъде засегната нито една от публичните функции, може да бъде осъществена промяна в предназначението на имота.
В третия случай не само вече е протекла реституция, но е и променен съответно и градоустройствения план. Така собственикът може да започне да си строи каквото пожелае и да е различно от това, което е предначначено за целите на образоавнието, например. В такъв случай се налага мораториум – 3-годишен срок, в който не може да се приеме реализиране на възстановеното право на собственост и да не може да се започне застрояване или съответно одобрената чрез дадения териториален план промяна. Идеята е да не се стигне до реално упражняване на правото на собственост. Така се ограничава правото на собствениците на имоти да го реализират в пълен обем. Собственикът може да прецени дали да си даде имота на държавата или Общината или да го остави на ВУЗ-овете, културните и здравните заведения да го ползват.
При четвъртия случай е най-оплескана ситуацията, защото там попадат повечето имоти в Студентски град. При това реституцията е протекла и имотите са вече застроени през последните 20-ина години. При тях новите законови промени ще наложат отчуждаване на собствеността в полза на държавата, позовавайки се на конституционното основание, но трябва да се докаже, че по никакъв друг начин не би могла да бъде задоволена конкретната здравна, образователна или културна нужда на населението.
Десислава Вангелова, БЛИЦ
