По времето на социализма да си купиш дънки – символ на западната мода, беше мечта и истинско събитие за всеки млад човек. Работата не беше лесна и често се пускаха дебели връзки, за да се сдобиеш с дънки „Рила“. А най-добре беше да си намериш отнякъде долари и да си купиш „Райфъл“ от „Кореком”.

 Помня, че веднъж не можах да си намеря оригинални вносни дънки и трябваше да се задоволя с някаква имитация. В такива случаи върху панталона се работеше допълнително – избелваше се с разредена белина във ваната и етикетът му се подменяше с такъв на Levis или Wrangler, купен „на черно“ от по-отворен съученик, чиито родители имат достъп до „Кореком”.

Същите усилия изискваше да се сдобиеш с така модерните маратонки. Майка ми беше продавачка в „Нармаг” и само заради дебелите  връзки успях да получа лелеяните маратонки „Ромика“, за които всички съученици после ми завиждаха. Такива бяха нашите младежки радости.
  
Сега за децата и внуците ни има всичко – какви ли не дънки, маратонки, от пиле мляко, но на непосилно високи цени. Децата в училище ходят с най-скъпи телефони и маркови дрехи, каквито техни съученици с по-бедни родители не могат да си позволят. И от малки се делят по този жесток начин. Питам се кое време е било по-възпитателно – преди демокрацията или сега.

  Автор: Тодор Стоименов, Плевен, източник: socbg.com