Тази година заради коронавируса дъщерята, зетят и внуците явно ще пропуснат морето. Жалко, че няма да могат да се попекат на слънце и да подишат морски въздух.

Единственият плюс е, че така пък ще си спестят доста пари, защото днес да ходиш на почивка си е много скъпо удоволствие. Аз съм пенсионерка и си спомням времето, когато ние ходехме на морето в станции. Двуседмична карта струваше между 35 и 50 лева, пише socbg.com.

Разликата до реалната ѝ стойност (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева, при това за две седмици. От хората се искаше само да си платят пътя до там.
Е, храната не беше кой знае какво – типично социалистическо меню за труженика.

Предимно супа топчета, таратор, пиле с ориз, ашуре, крем малеби. Но пък ние бяхме доволни, че с малко пари можем да заведем децата на море и най-важното – всички можеха да си го позволят. Днес много хора от години не са стъпвали на Черноморието от безпаричие. Защото сега са ти необходими хиляди за двуседмична почивка.

Това е разказасът на В. Николова от Пазарджик и нейните спомени за времето, когато морското пътешествие през лятото струваше дребни пари.