В Родопите водехме Живков на лов за глухари - диви петли, както им казва народът. Правехме необходимото почистване на пътищата и в подходящо време се отправяхме към планината.
Глухарът е на изчезване у нас и би трябвало да се забрани ловуването му, но още го убиват. Той живее в Родопите, Рила, Пирин и частично в Стара планина. Подвизава се над 1500 м надморска височина. Живее при сурови условия. Зимно време спи в снега или по дърветата. Храни се лятно време с плодове, семена и треви, а зимата с пъпки и иглолиста. Месото му не става за ядене, понеже е жилаво и мирише на смола от храната. Убиват го заради емоционалния лов и за препариране. Мъжкият е едър, достига 5-6 кг и е много красив. Доминиращ цвят е черният. Женската е по-дребна, с червеникава окраска и прилича на домашна кокошка. Ще се изненадат много хора, като разберат, че дивият петел не кукурига. 

Неговата песен се нарича “токуване” и то става от 15 април до 15 май всяка година

Тогава мъжките глухари се събират на определени от тях места, от 1 до 15 броя на токовище. Токовища се наричат точно тия места, на които се събират глухарите през брачния период. Те са постоянни за всяка година. 

Токуването (пеенето) започва около 4 часа сутринта (по старото време). За да се пристигне навреме, се тръгва в полунощ. Изключително романтично е такова ловуване. До някъде се стига с кола, а след това се върви пеша в дебелия и корав сняг. Много тихо и внимателно трябва да се влезе в токовището. Една грешна стъпка може да бъде фатална. Усетят ли те глухарите, шумно отлитат от токовището и отлагат мераците за утре. Ако влезеш внимателно, заставаш тихо и чакаш песента. Около 4 часа сутринта се усещат първите признаци на разсъмването. 


Двамата "велики" балкански ловци Чаушеску и бай Тошо

Трябва да е жив Ботев, та да опише това омайващо разсъмване. Виждаш и чувстваш величието на планината. Усещаш и нейната суровост, която се стопява пред полъха на настъпващата пролет и пробива на утрото. Гробна тишина или слаб полъх на ветрец. В този момент чуваш тихото чукане на глухара, наподобяващо чукане на тънки сухи клечки. Следва “плюкането”, което прилича на изваждането на тапа от бутилка. Непосредствено след това настъпва и сублимният момент на песента - брусенето. То трае 3-4 секунди и наподобява точене на коса с брус. През това време глухарът е полуразперил крила и опашка, опънал е грациозно шията напред и не чува. Ципите, които са зад ушите му, ги затварят и той напълно оглушава. 

Глух като петел! - казва народната поговорка

През тези секунди правиш две-три крачки и спираш. Песента се повтаря. Така, докато стигнеш дървото, върху което е глухарът - заставаш и чакаш разсъмването. Той продължава да пее, като все по-често повтаря песента. През това време наоколо пристигат женските кокошки. Те издават звуци, подобни на домашните кокошки. Постепенно се включва и птичият хор на гората. Когато се поразсъмне и забележиш силуета му - стреляш. Много романтичен и много елементарен лов. Ако продължиш наблюдението, оставаш на място. След като се разсъмне, мъжките слизат на земята. Разхождат се из токовищата и дори се бият, като оставят черти по снега. По тези следи се откриват местонахожденията на токовищата. Ако стоиш неподвижно, може да минат между краката ти. Вероятно нямат развито обоняние. Неповторимо изживяване!

По-късно излитат от токовищата след женските и оплождането става на земята. Ако оцелеят и се излюпят, женската води пиленцата като квачка. Ако ги наближиш, тя се преструва на болна, търкаля се пред теб и те отвежда настрани от малките. Пиленцата пък лягат по гръб в тревата, с краката хващат листа и дребни клонки и така стават незабележими. Съвършенство на Природата!

Този лов винаги беше успешен и Живков се прибираше доволен

Особено доволен беше, когато се наложеше в ранното утро да походим пеша. Движим се през безбрежните родопски поляни, припламнали от лилавия цвят на минзухара. Вдишваме на воля свежия горски въздух и наблюдаваме тук-там прибиращите се от нощната паша сърни. Опиянени от минзухара, с грациозни замаяни скокове се прибират в гората.
Малко хора са изживели тези емоции!

Христо ХРИСТОВ - РЕФЕРЕНТА, бивш директор на Ловно стопанство “Кормисош”