Един от емблематичните ни и обичани колеги - Христо Христов, за когото нямаше тайни в Стара Загора, почина.

Всеки, който познаваше Ицо, не вярваше, че ще се стигне до този край. До последния си дъх той не спря битката за живота, който толкова обичаше.

Дори когато правеше пътуванията до клиника в Турция, не спираше да пише, да открива интересни материали, да прави репортажи, да се удивлява от чудесата, които го заобикалят, и да говори с хората. 

Не даваше нито секунда дъх да си поеме болестта.

Не криеше, че ще е тежко, но семейството му, всички близки и приятели бяха неотлъчно до него.

Христо преживяваше всичките си прекрасни мигове от командировки, репортажи и екскурзии в чужбина, споделяйки ги в профила си с най-закачливите коментари към тях.

Никога духът му не се предаде!

Не даваше и дума да се отвори, че може да се случи немислимото.

Негово правило в работата беше, че трябва в един град да познаваш еднакво добре попа, даскала и кмета, за да си вършиш добре работата.

Той правеше много повече, а хората на изкуството бяха омагьосани от Христо. С финес разказваше за Калуди Калудов, Ибряма, оперни прими и актьори, участвали в събития в града под липите.

Ице, ще останеш завинаги в сърцата ни, така както и обичаната от теб Чиния на Бузлуджа е там след толкова десетилетия, а ти така и не се отказа да разказваш за нея!