Емблемата на Дунавския град всеки момент може да рухне заради безумната идея на общинарите да я пазят с метална кошара. Паметникът на Свободата в Русе не издържа и се напука от мъка, алармира "Десант".
Местните експерти решиха да доработят 100-годишния шедьовър на Арнолдо Цоки и успяха - да шокират дунавския град. Защото след намесата им в паметника зейна дълбока пукнатина, поставяща в опасност целостта й.
Ето и предисторията на днешното плачевно положение да стигнем до там, че да се налага подмяна на постамента на Статуята на свободата, както с гордост я наричат русенци, защото подобна имат само в Ню Йорк:
На 11 август 2008 година паметникът отпразнува своя вековен юбилей. Високите гости обаче бяха потресени от грозната метална порта, която завариха. Нейната цел беше да прегражда пътя на любопитните и децата, въпреки че архитектурно няма нищо общо с цялостната композиция, която е пирамидална, а колоната е от гранит. Върхът с височина 3,75 метра представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, а с дясната сочи посоката, откъдето са дошли освободителите. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва с уста робските вериги, а другият пази меча и щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на моменти от Освободителната война. Главният надпис е: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за Освобождението на България през 1867 - 1977 г". В задната част при основата има две оръдия. На лицето обаче, тъкмо в навечерието на юбилея се пръкнаха металните порти, връх на чиято художественост беше табелата „Качването по паметника забранено”.
Кому беше нужна тая простотия,
питаха се русенци, потънали в земята от срам по време на голямото честване. Защото за същите пари кметът Божидар Йотов можеше да сложи две камери, които да стопират евентуални вандали. А и униформени от общинското охранителното звено постоянно кръстосват централното място.
„Омръзна ми да се катерят по оръдията и да ги поправям“, обясни тогава експертът от общинския отдел „Култура” арх. Тончо Тончев, основният идеолог на ревизията на Арнолдо Тоци и продължи пред медиите така: „Консултирах се с кмета Божидар Йотов и зам.кмета Володя Кенарев и така стигнахме до тази идея, защото не знаете какво вадя от цевите на оръдията - пластмасови бутилки, чаши, дъвки, та дори и презерватив!“
Под натиска на общественото недоволство и след ултимативно писмо от Националния институт за паметниците на културата, към края на ноември м.г. кметът Божидар Йотов прати работници да махнат металната ограда. Най-после русенци въздъхнаха с облекчение, въпреки че останаха грозните дупки в гранита, позапълнени с цимент.
И ето го накрая резултата: От ерозията ли, от поддалите льосови почви след тежката зима или заради нескопосано сложената и после демонтирана ограда, са настъпили деформации в самата статуя, които налагат спешен ремонт.
Онзи ден кметът Йотов назначи специализирана комисия, която излезе със становище, че композицията между гранитната колона и фигурата е нарушена по периферията като разстоянието между тях е станало около 3 см. Разрушена е структурата на гранита.
Отклонението на самата статуя в посока близкия хотел „Дунав Плаза” е цели 6 см.
Според експертите укрепването трябва да стане до есенно-зимния сезон на 2010/2011 година. Но не е ясно по каква технология и с какви пари. Само напролет, гордостта на Русе да не се окаже рухнала и осквернена. Тогава със сигурност ще се разчуем чак в Ню Йорк.
