Уговаряме час за интервю с маестро Диомов. Поводът е ясен - на 16 февруари става на 80 години! Започва с уговорката, че вече е на възраст и не може да говори дълго. 

Но ако сте били на поне един концерт на маестрото, знаете колко е сладкодумен, как обира всички луфтове с неизчерпаемото си чувство за хумор и как, без да се усетите, се потапяте в неговия свят на красота и музикален финес. И пеете с пълно гърло, и всички около вас пеят, защото всички знаят песните му. Самият той се шегува, че често публиката заглушава певците. Опитвам се да вляза в неговия стил със закачливо “намигване”:

- Какво толкова са 80 години, маестро? Та вие сте си младеж...

- Оле, колко е хубаво да чуя това!

- Вие сте една от емблемите на Бургас - заедно с Недялко Йорданов, Христо Фотев... Какво му е различното на този град, че ражда такива творци? 

- Има атмосфера. Има традиции. Това е всичко. И още нещо - имаме публика. Това лято Летният театър беше препълнен. Няма свободна дата. Това означава, че културният живот е много активен и това дава своите резултати. Ние се гордеем с нашия кмет, защото когато има грижа, винаги има добър резултат. 

- Утъпкана пътека ли беше житейският ви път?

- Не, разбира се. Случва се да изляза от пътеката. Падам, изправям се, намирам пътечката и продължавам. 

Не мога да кажа, че някога съм вървял по утъпкан път

В никакъв случай. Но винаги съм оставал верен на посоката. Да правя песни, да радвам хората, да виждам техните усмивки - това правих цял живот. И пътувах, разбира се. С изложбите си показвах чудесните пейзажи по света.

- Все още ли обичате да пътувате?

- Не съм спрял. Миналата година бях в Мадагаскар, Сейшели, Мавриций. Любопитен съм да видя всичко на този свят, макар че няма да ми стигнат няколко живота. Толкова голям и толкова недостижим е понякога светът около нас. 

Аз съм ходил в над 70 страни и още ми се ходи, само дето краката започват вече да не държат 

- Имали ли сте период на творческо безсилие?

- Много често. Някоя от песните не се получава или някой концерт не се организира. Имал съм и провали, разбира се, и то няколко. Не всичко в живота ми е по мед и масло. Имал съм много затруднения, но съм ги преодолявал. 

- Кога пишете по-лесно - когато сте щастлив, или когато сте тъжен?

- Аз пиша песните си неочаквано. Не вярвам много-много на вдъхновението. Понякога има стихове, които ме трогват, които много ми харесват, но писането на песен е Божа работа. В повечето случаи, колкото и да е добро стихотворението, което ме е вдъхновило, песента не се получава. И обратно. Понякога песента ми хрумва ей така - от нищо, както се казва, свише. Една песен може да се пише с месеци и да не се получи, а друга, написана за минути, да стане много популярна.

- Коя своя песен бихте определили като ваша визитна картичка?

- Е, “Здравей, как си, приятелко”, разбира се. Тя е с най-много награди. 

- Броите ли си наградите?

- Получавал съм 5 пъти първа награда на “Бургас и морето”. Още толкова на Младежкия конкурс, който вече не съществува. Получавал съм наградата на името на Емил Димитров. Да не се хваля, но доста от песните ми станаха много популярни и ми донесоха много радост. За един автор няма нищо по-прекрасно от това да слуша песните си по радиото - тоест песента да се връща при него. Това като автор ме кара да си мисля, че трудът ми не е отишъл напразно. 

- В живота ви кое преобладаваше - белите или черните клавиши?

- Поравно. Дори смятам, че белите клавиши бяха повече. Срещнах се с много хора, живях много бурен живот - живот на колела, написах много песни, направих много изложби. Така че във всички случаи черните клавиши в моя живот са по-малко. И това ме радва. 

Ако някога се преродя, готов съм да преживея отново същото, което съм преживял досега. Но в основата на всичко, което съм правил, беше песента, мелодията и усмивките на хората.

- Толкова много песни сте написали, а нотите са само 7! Как става магията?

- Ами с постоянство. И търсене. Човек трябва да търси. Даже когато не му вървят кой знае колко нещата, пак трябва да търси. Защото няма случаен успех. Няма успех, който да ти падне от небето. За успеха трябва да се трудиш, трябва да търсиш, да търсиш цял живот. 

- Ако си представим за момент, че ви забранят да пишете музика, с какво ще я замените?

- Това би било жестоко деяние спрямо мен. 

Обичам свободата и не искам никой да ми казва как да живея и каква песен да напиша 

Ако някой ми отнеме най-ценното нещо, което имам - свободата, бих се почувствал много зле. 

- Винаги ли сте били свободен творец?

- Не, не винаги, разбира се. Служех във военна организация, където нещата бяха, от една страна, много добре организирани, но в същото време не бях свободен. Което ми тежеше много. Сега, когато нещата не са достатъчно добре организирани, аз се чувствам свободен човек и това ме радва. И продължавам да пиша въпреки напредналата си възраст. 

- Кога сте се чувствали най-щастлив? 

- Когато събрах “Тоника”. През 1994 г., след дълга-дълга раздяла, успях да върна всеки - към мен, към състава. Прегърнахме се и решихме да работим отново заедно. Тогава направихме “Фамилия Тоника” и това бяха най-щастливите дни и месеци - когато отново тръгнахме да концертираме.

- Като един многодетен музикален татко колко музикални рожби сте създали?

- Божеее! “Тоника”, “Тоника СВ”, “Магистрали”, “Фамилия Тоника”, “5-те сезона”. Няма да ни стигне времето да изброя певците, за които съм писал песни. Писал съм за детски групи, за документални филми, за куклени спектакли...

- С какво ще ни изненадате за юбилея?

- На трите концерта в зала 1 на НДК през април ще се качат повече от 60-70 човека, които ще пеят мои песни. 

- Кое поставяте на първо място - семейството или музиката?

- Не мога да отделя едното от другото. Моето семейство винаги ми е помагало. И аз съм помагал семейството си да бъде здраво, децата, внуците да бъдат около мен. В момента всички са около мен и това много ме радва. 

- В едно интервю казвате, че се надявате да доживеете до 80. Е, каква е следващата цел?

- (Смее се.) Ами 81. Както обичам да казвам, “Капакът на моето пиано продължава да е отворен”. 

- Срещате по-често усмихнати или намръщени хора по улиците?

- Мен намръщен човек не ме поздравява. Срещам много усмихнати хора. И аз им отвръщам също с усмивка, защото това е прекрасно - да срещнеш непознат, който те поздравява с усмивка. 

- Следите ли какво се върти по радиата? Попадате ли на свои песни?

- О, много често. Слушам радио в колата. И когато чуя моя песен, ми поникват криле. 

- Имате ли си любимо кътче, където намирате покой?

- Да, на вилата. Имам скромна вила в Стара планина и винаги с голямо желание отивам там. За съжаление, това се случва само през лятото, защото през зимата пада много сняг и е труднодостъпно. Прекрасно място - простор и най-вече свобода.

- Ако трябва да опишете живота си със заглавие на песен, какво ще е то?

- (Пее.) “Здравейте, как сте, приятели” - в множествено число. Трябва да се усмихваме, защото животът е един и трябва да го изживеем с вдигната глава и с усмивка. И с вяра, че най-хубавите дни предстоят. 

- Има ли нещо, което може да помрачи деня ви?

- Много неща. Новините по телевизията например. Случващото се по целия свят. Но аз живея примирено и се ядосвам от факта, че не мога да помогна с нищо нещата да се променят. 

- Създавате ли нови приятелства? Идват ли нови хора в живота ви?

- Да, аз съм контактен човек. И приятели около мен - колкото искате. Макар че истинските приятели, за съжаление, стават все по-малко. 

- Какво ще пожелаете на хората над 55?

- На хората над 55, а защо не и на тези над 60, над 70, над 80 години, пожелавам да бъдат по-добри и да се обичат повече. 

А нашият екип ви пожелава, маестро, много здраве, един изключително сърдечен концерт по случай юбилея. Да ви е сладка тортата, да са ви топли прегръдките, да са искрящи очите на хората в залата и да са им силни гласовете, с които да заглушават певците. 

Мариана ДОБРЕВА