♦ Родена е на 3 май 1942 г. От дете пее, а артистичността й е вродена. Завършва ВИТИЗ. 5 години си вади хляба в драматичните театри във Велико Търново, Варна и в Народния театър “Иван Вазов”. Завършва Школата за естрадни певци към БНР в класа на Ангел Заберски. Кариерата си като певица започва в средата на 60-те след едно концертно турне в СССР, поканена от Лили Иванова. Сред първите песни, които изпълнява, са “Една целувка”, “Фонари”, “Мелничката за кафе” и др. Става солистка на “Студио 5” и оркестър “Балкантон”. Работи с оркестрите “Метроном” и “София”. Голямата си популярност добива след 1972 г., когато заедно с Йордан Марчинков създават най-известния дует в българската поп музика през 70-те. “Семеен спомен за Поморие” е тяхната визитна картичка.

♦ След разпадането на дуета през 1990 г. Стефка Берова продължава да работи самостоятелно. Повечето от текстовете на песните й са дело на Надежда Захариева. Берова има записани дуети и с дъщеря си Косара. 

Фалшив слух за смъртта на Стефка Берова разстрои силно дъщеря й Косара, която живее в Италия. Младата жена изрази недоволството си в своята фейсбук страница. Слава на Бога, Стефка Берова е жива и здрава - тя сама го потвърди в печата. Жив и здрав е и бившият й съпруг, Йордан Марчинков, неин партньор на певческия подиум. Той живее с поредната си жена, маникюристката Ася, в София и неотдавна също даде интервю за читателите на “Над 55”. 

- Г-жо Берова, радваме се, че сте жива и здрава. Припомнете на нашите читатели колко години бяхте съпрузи с Йордан Марчинков?

- Над 20. Не е малко, нали! В наши дни специални хора организират концертите, но в младостта ни нямаше такава практика. Естрадните певци уреждаха турнетата си сами. Не беше лесно. 

Доста попяхме с Данчо в дует и се разделихме, за щастие, не

се мразим, всеки се интересува за съдбата на другия 

- Дъщеря ви, Косара, също пее. Живее в Италия, има син. 

- Косара завърши две висши образования, работи известно време в Америка, после - в Италия. Щастлива съм, че й бях от полза, защото дете не се гледа лесно. 

- Двамата с Марчинков сами ли си я гледахте като малка? 

- Мама беше жива и се грижеше за Косара. Но когато тя си отиде, нещата се усложниха сериозно. Косара беше в пубертета, оставях я самичка. Дъщеря ни не тръгна по лош път, защото й дадох добър личен пример. Благодаря на Бога за всичко това. 

- Публиката ви помни не само от концертния подиум, но и от няколко емблематични филма. 

- Много обичам “Време разделно” на Людмил Стайков и Радослав Спасов. В този филм колегите ми играят като големите световни артисти. 

- “Вилна зона” ви представи в друга светлина? 

- О, там играха Катя Паскалева и Наум Шопов. Големи актьори! Нели Топалова беше очарователна, тя е много красива жена и сега. Снимахме в Правец, до езерото. Хубав филм стана, заслуга на Едуард Захариев. Моята роля бе наистина много атрактивна. 

Мъчно ми е, че повечето от колегите, с които снимахме “Вилна зона”, вече ги няма 

- Певците от социалистическо време изпълнявахте много мелодични песни, сега обаче не е така.

- Песните ни бяха мелодични и с прекрасни текстове, пък и всеки изпълнител си имаше собствен стил. Талантливи композитори и поети ги създаваха. Ще спомена Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян... На Вили сме изпели най-хубавата песен - “Обичам те”. 

- “Семеен спомен за Поморие” обаче е визитната картичка на дуета Берова - Марчинков, нали? 

- Атанас Косев беше много пробивен. Даде песента навсякъде - в ресторанти, в кафенета. Където и да влезеш, все това звучеше. Нищо не се получава с две думи накръст и въртене на дупето. Не си ли интелигентен, танцувален и очарователен, не би могъл да бъдеш певец. 

 

- Накрая, нека ви върна към един лош спомен. Вие сте пострадали по политически причини?

- Уволни ме директорът на Народния театър генерал Александър Гетман. Отидох да го питам защо ме отстранява, след като разширен художествен съвет от 27 човека гласува за мен. Само трима са били против. Смятаха ме за младата смяна на Народния театър. Бях в четвърти курс на ВИТИЗ, когато почина Мила Павлова. Взеха мен да играя ролята й в “Призраци” на Ибсен. 

Татко ми е бил втори пристав на Карловска околия. Първият пристав не е могъл ни да пише, ни да чете. Дядо ми е убит в Балканската война. Вдовиците имали право да искат нещо от държавата, да им се помогне. И баба търси работа на баща ми, вече завършил гимназия. Тя е имала още две деца, трябвали й пари, та да ги изгледа. Казват й, че е нужен писар в Карловската околия.

Баба се моли да го назначат. Питат я вярно ли е, че Иванчо, моят баща, е завършил гимназия, че чете и пише. И го назначават. Той пише прошенията и носи униформа. Затова го обвиниха, че е работил като полицай. Унищожиха му живота. Не ми се говори за унижението, което преживях аз при уволнението ми. Мисля, че не е било редно един военен да се занимава с изкуство и да решава съдбите на хората, да се рови в живота им. 

Нели СТЕФАНОВА 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук