Недялко Йорданов е един от най-популярните съвременни български поети и драматурзи, чиято лирика носи дълбоки човешки послания.
Стихотворението му „Хайде да се влюбим“ призовава към любов като спасителен акт срещу омразата и безчувствеността.
В компактна и заредена с метафори форма, Йорданов използва детски игри, виртуални срещи и обичайни ситуации, за да покаже колко разнообразна, крехка и необходима е любовта:
„Трябва да се влюбим, за да оцелеем“
Стихът е обратен спектакъл на любовната страст – от игриво и „грубо, неприлично“ начало – към истински, зрял емоционален стремеж. Именно човеколюбивото му послание – че любовта е „елементарна необходимост“ – превръща поезията му в съкровищница на човешките ценности и надежда.
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка.
Крием се. Играем
своята игричка.
Толкова гореща.
Толкова студена.
Неосъществима.
Неосъществена.
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира.
Всеки те оглежда.
Някаква илюзия.
Никаква надежда.
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско,интернетско,
визовиртуално.
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим.
Грубо,неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб.Ти в мене.
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто.Като всички.
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино.
Ммм,какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни,блажни устни.
Хайде се влюбим.
Страстно.Безпределно.
Може и взаимно.
Може поотделно.
Сляпо.. Съдбоносно.
Истински....Страхотно.
И невероятно.
Дълго.Доживотно.
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха.Нагоре.
И да се катерим.
Мили.. Остарели.
И да го посочим.
И като го стигнем -
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим.
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим.
Трябва да се влюбим!