Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели.
Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972). Никога не се приспособява към идеологически и политически принуди.
Стихотворението „Молитва“ (1927 г.) е част от онези творби на Далчев, в които не се открива характерната за неговата поезия предметна образност (В нея много често присъстват прозорецът, балконът, вратата, часовникът, огледалото и др. предмети от действителността, която заобикаля човека.).
Въпреки че заглавието асоциативно отвежда към молитвата като религиозен акт, в самия текст е представена една лична молитва/изповед на човека, отправена към Бог. Тя е изградена в Аз-форма, като в същото време присъства изказ във 2 л. ед.ч.
В произведението са разкрити екзистенциалните проблеми, които изпълват битието на лирическия Аз. Открива се безпокойствието на човека от напразно преминалия живот.
МОЛИТВА
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!
Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.
Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.
1927 г.
